Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Цан Чи се забави малко, след като излезе от цилиндъра, за да облече одеждите, които му се полагаха според сана. Когато приключи, той се поклони три пъти към стената, зад която — обгърнат в силово поле — лежеше Артад заедно с останалите аирлианци.

Цан Чи напусна помещението и се отправи към мястото, където се намираше стражът компютър на Артад. Той веднага забеляза онова, което вече бе открил Сянката на Аспасия — че компютърът е активиран. Цан Чи положи длани върху пулсиращата му повърхност и влезе в контакт с него.

Екскалибур бе изваден от ножницата.

Цан Чи пресече помещението и застана пред командно табло. Когато прокара ръка над него, върху таблото блеснаха поредица от хексагони с изписани старорунически обозначения. Цан Чи натисна няколко последователни знака. В пространството пред него изникна холографско изображение на Земята. Една малка червена точка премигваше на повърхността.

Цан Чи въздъхна. Преди доста време беше получил доклад от един от Онези, които чакат , че Екскалибур и Граалът са били преместени от Гиза. Аирлианско-човешките клонинги, които Артад бе оставил да се грижат за интересите му, се бяха опитали да проследят пътя на двата предмета, но безуспешно. Едва след време бяха успели да пленят един Наблюдател и след като го подложиха на изтезания, научиха, че са били преместени в щаба на Наблюдателите в Авалон. Точно там сега премигваше червената точка.

Цан Чи потъна в размисъл.

Не се страхуваше от Наблюдателите. Глупави хора, които се бъркаха в дела, надхвърлящи умствените им възможности. Но той знаеше, че сега и Сянката на Аспасия е научил местонахождението на ключа — нещо, което досега му бе убягвало.

Трябваше да се предприемат необходимите действия.

Цан Чи обмисли дали да събуди Артад, но реши, че може и сам да се справи с проблема. Той напусна помещението и се премести в една зала, където бяха наредени много черни цилиндри. Спря пред един, в който лежеше човешко тяло — забележителен екземпляр, висок близо два метра, с дълга черна коса. Червените му очи обаче издаваха неземния му произход. Досадна подробност, над която Артад бе поработил известно време. В момента очите бяха празни и в тях не проблясваше искрата на разума. Тялото беше прототип на боец, с който Артад се бе занимавал още докато пътуваше към Слънчевата система.

Цан Чи се настани пред командното табло и извика личността на Артад. Самият Артад го бе учил как да борави с тази програма и затова процедурата не му отне много време. Част от личността на Артад заедно с необходимите познания бяха прехвърлени в тялото в цилиндъра.

Веднага щом тялото се размърда като признак на пробуждане, Чан Ци се надвеси над друго командно табло и изпрати съобщение.

Сестрите близначки, Африка

Наричаха планината Сестрите близначки заради двата идентични върха, които я увенчаваха. Върховете се виждаха от много далече, тъй като на височина достигаха шест хиляди метра и бяха най-високите върхове на континента. Именно към един от тези два върха Цан Чи бе изпратил своето съобщение.

В една пещера дълбоко под повърхността на планината три същества бяха предупредени от своя страж компютър, че ключът към Главния страж е бил освободен. За разлика от Чан Ци и Сянката на Аспасия те не предприеха незабавни действия, а изчакваха да получат инструкции. Това напълно отговаряше на името им — Онези, които чакат . Бяха създадени да очакват завръщането на Артад, за да застанат редом с него, а дотогава трябваше да изпълняват всички негови заповеди.

Те бяха клонинги между човеци и аирлианци. На външен вид изглеждаха досущ като хората и единственото, което ги отличаваше, бяха червените им котешки очи като на съществото, което Цан Чи бе пробудил в планината Циан Лин. Водачката на тримата бе жена на име Лексина, другите двама се казваха Елек и Коридан.

Тримата прочетоха съобщението от Цан Чи. Не беше необходимо да му пращат потвърждение — те просто нямаха друг избор. Бяха програмирани да се подчиняват.

Авалон

Мерлин стоеше на върха на хълма, стиснал меча в ръка. Той го размаха леко и върху гладката му повърхност затрептяха отражения на слънчевата светлина. Нямаше никаква представа за събитията, които бе предизвикал в различни краища.

Но вече бе дълбоко уверен в две неща. Ако намери нужния човек, с този меч той ще постигне чудни неща. Мерлин не беше подходящият човек. Но според писанието такъв скоро щеше да се появи.