Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Когато Донхад и Гуалкмай най-сетне пристигнаха в околностите с един търговски керван, платформата вече бе достигнала горния край на скалата и робите тикаха нагоре по нея поставен на колела таран. Скрити между търговците, Донхад и Гуалкмай наблюдаваха на следващия ден как защитниците обстрелват с копия и стрели нещастните роби, които бяха принудени да тикат нагоре тарана. Иззад укритията си римляните отвръщаха на огъня.

Но този път стълкновението не беше в полза на защитниците, тъй като Флавий разполагаше с неизчерпаем запас от роби, докато мъжете зад крепостните стени нямаше на какво да разчитат. Пустинята под платформата потъмня от тела на мъртви роби.

Гуалкмай наблюдаваше сражението със спокойствието на опитен воин.

— Утре сутринта ще прехвърлят стената — предсказа той, когато таранът най-сетне достигна външната стена. — Освен ако защитниците не решат да направят излаз. А може би римляните разчитат точно на това. И в двата случая тези вътре са обречени.

Вниманието на Донхад бе привлечено от нещо друго. Тя наблюдаваше една малка кула близо до подножието на платформата, пред която се бяха струпали римски офицери.

— Сянката на Аспасия е там — посочи тя с ръка. — Цялото това кръвопролитие е заради Граала. Трябваше да го оставим в Архиварната.

— Аз пък мисля, че кръвопролитие щеше да има и без Граала — отвърна Гуалкмай и потърка замислено брадичка. — Утре трябва да съм между първите, които ще проникнат в крепостта.

— И как смяташ да го направиш?

— Като стана един от тях — той кимна към римския лагер.

За ветеран като Гуалкмай не беше особено трудно да открадне необходимото снаряжение и да се смеси с римляните, промъквайки се към предния отряд, който вече бе заел позиция в началото на платформата. На няколко пъти забеляза Сянката на Аспасия да подава глава от малката кула, където бяха Флавий и другите старши офицери.

Още преди зазоряване първите кохорти се изкатериха на платформата под прикритието на стрелците и прашкарите. Преструвайки се на вестоносец, Гуалкмай успя да се намести в челото. След тях изтеглиха на платформата и няколко тежки катапулта. Предната част на легиона достигна тарана и спря зад него. Войниците приклекнаха и се прикриха зад щитовете. Чуваше се шибане на камшици по гърбовете на юдеите нагоре.

Тежкият таран се залюля напред-назад, робите напрягаха мишци и дърпаха въжетата в ритъма, който им подаваше мъж с камшик. След около минута таранът се блъсна в стената и отскочи назад. Основата на крепостната стена се разтърси. Очевидно надзирателят, който ръководеше операцията, имаше опит от подобни дела, защото продължи в същия дух. Той използва отскока от стената и удвоените усилия на робите, за да придаде допълнителна засилка на тарана. Този път металната глава се вряза с още по-голяма сила в стената и отново отскочи, набирайки инерция. Платформата под краката им се тресеше заплашително.

Но защитниците все още не предприемаха опит за контраатака.

След известно време римските стрелци повече не можеха да държат опънати тетивите на лъковете си и бе дадена заповед да ги отпуснат. Развиха и натегнатите изстрелващи въжета на катапултите, за да не се скъсат. Войниците на платформата започнаха да си шепнат тревожно. Изглежда се питаха какво може да им готвят защитниците на Масада, след като очевидно не възнамеряваха да спрат тарана.

Един от големите камъни в стената се разклати и изскочи от мястото си. Под плющенето на камшиците робите отново напрегнаха мишци. Скоро изхвърча още един камък, който се изтърколи по платформата и събори двама роби в пропастта. Други веднага заеха местата им при въжетата.

Донхад наблюдаваше атаката от лагера на търговците. Събираха се залози за точния момент, когато ще бъде пробита стената. Някои от по-старите търговци изразиха учудване, че защитниците не предприемат никакви опити да разрушат тарана и платформата. Това объркваше преценките им и те губеха пари.

Донхад незабелязано се премести до подножието на платформата, където бе обещала да чака Гуалкмай. Искаше да е колкото се може по-близо до Граала. Изведнъж почувства, че космите на гърба й настръхват, и се извърна.

Сянката на Аспасия стоеше на няколко крачки по-назад, втренчил поглед в нея. Тя смъкна напред качулката на наметалото си, но той продължи да я гледа. Донхад започна да отстъпва и се смеси с тълпата от зяпачи.

И тогава опряха в гърба й острие.

— Той знае, че мястото ти не е тук — прошепна дрезгав глас в ухото й. — Аз също.