Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

— Граалът! — прошепна Елиазар и пристъпи към пиедестала. — Мога ли да го докосна? Казват, че всеки, който го пипне, ще умре.

— Дори може да го вземеш — рече Йосиф.

Елиазар вдигна чашата.

— Доста тежи.

— И то по различни начини.

— Но защо ми го даваш? — попита Елиазар, неспособен да откъсне очи от златния съд.

— Защото искам да го запазиш. Римляните няма да останат вечно в Юдея. Можеш да го върнеш тук, когато отново стане безопасно.

— Но къде да го отнеса? Римляните са навсякъде.

— В Масада.

— Старото скривалище на Ирод! Римляните дълго време имаха там лагер. Сега е опразнен, но лесно могат да ни намерят.

— Никой няма да ви намери — успокои го Йосиф Ариматейски. — А дори и да ви обкръжат, до върха води само една тясна пътека. Не могат да ви надвият със сила.

— Ще ни обсадят и ще ни оставят да умрем от глад.

— Не се безпокой и за това. Аз съм богат човек. Предвидих, че ще дойдат и такива дни и се погрижих да направят складове с припаси на Масада. Можеш да изкараш там много години. Повече, отколкото биха издържали римляните долу.

Елиазар потъна в размисъл.

— Добре, ще го направя — рече накрая.

— Тръгвай тогава. Нека Господ Бог е с теб. А това го остави — добави Йосиф Ариматейски и посочи кожената кесия.

Елиазар повдигна рамене и остави кесията на земята.

След като излезе, Йосиф Ариматейски се отпусна с въздишка върху купчина чували, натъпкани със златни монети. Имаше нужда да си почине, преди да се заеме със следващата част от своя план.

Улиците бяха окъпани в кръв. Сянката на Аспасия проникна в града през отвора в крепостната стена, следвайки пътеката на смъртта, която бяха оставили след себе си неговите войници по пътя към Храма. Всъщност войниците трябваше да се насочат към градските стени и да ги отворят, но не това им бе заповядал техният пълководец Тацит. За него имаше друга, по-важна задача от превземането на Йерусалим.

По улиците се въргаляха трупове на мъже, жени и деца. Бяха избити от войниците му — беше наредил да не се вземат пленници. Нямаше време за това. Тези хора сами си бяха избрали съдбата и сега трябваше да приемат последствията.

Не след дълго Сянката на Аспасия чу шум от борба. Помнеше добре тази улица. Почти нищо не се бе променило от времето, когато бе помагал на Соломон в изграждането на Храма. Той сви зад ъгъла и откри, че легионерите му са вкопчени в свиреп бой с юдеите. До самия Храм оставаха само три пресечки.

Сянката на Аспасия отстъпи незабелязано назад и хлътна в странична уличка. Скри се в двора пред къщата на местния ковач, но изведнъж някакво движение привлече вниманието му — в ъгъла се бе спотаила жена, стиснала в прегръдките си малко дете. Сигурно мъжът й бе с останалите защитници на Храма. Интересен избор, помисли си Сянката — църквата е по-важна от семейството. Той се усмихна и се приближи към жената.

— Не се плаши — рече й спокойно.

Жената го разглеждаше боязливо, притиснала детето към гърдите си. Все така усмихнат, Сянката на Аспасия замахна — прониза детето, острието хлътна в гърдите на жената. Изпита удоволствие от изненаданото й изражение, докато се свличаше, без да изпуска рожбата от прегръдките си.

Сянката на Аспасия изтича до наковалнята в средата на двора. Металната й повърхност бе нащърбена от дългите години употреба. Той прибра меча, обгърна с ръце основата на наковалнята и я повдигна. С нечовешки усилия я отмести от каменната й основа и я прекатури встрани. След това свали медальона от шията си и го положи в центъра на плочата. Тя се приплъзна и отдолу се показа тъмен отвор.

Огледа се, за да провери дали няма и други нежелани свидетели, и скочи в отвора. Долу отново пъхна медальона в една цепнатина и плочата се върна на мястото си.

Сянката на Аспасия се спусна по стълбите и продължи нататък през тунела. Познаваше добре този проход, тъй като го бяха прокопали по негово нареждане, а след това собственоръчно бе избил копачите. Стигна до разклонение и свърна към Храма.

Тунелът, който бе избрал, бе изсечен в скалите. Скоро Сянката на Аспасия достигна пределите на Храма, но продължи нататък. Когато наближи стаята, където се пазеха съкровищата на Соломон, той отново извади меча. Отвори тайната врата с медальона и пристъпи в съкровищницата. Знаеше, че уаджетите може да са му устроили засада.

Но в стаята нямаше никого. Върху каменния пиедестал бе положен предмет, покрит с бяла кърпа. Сянката на Аспасия не се подвоуми и за миг. Той прекоси стаята и дръпна покривалото.