Дийн Кунц: Единственият оцелял

Децата, разбира се, не бяха в колата, а на местата си в обречения самолет. Мислено Джо се връщаше към катастрофата на полет 353. Докато траеше пристъпът, той беше едновременно на две места: в действителния свят на хондата и на самолета Боинг-747, който падаше от тъмното нощно небе към поляна, непрощаваща като метал.

Мишел е седяла между децата. Нейните ръце, а не тези на Джо, бяха стиснали здраво Криси и Нина в последните минути на невъобразимия им ужас.

Тресенето се усилва, пространството се изпълва с летящи предмети. Книги, преносими компютри, джобни калкулатори, кухненски прибори и ястия — понеже няколко пътника не са довършили обяда си. Пластмасови чаши, бутилки за еднократна употреба, моливи и химикалки се носят из кабината на самолета.

Докато се задавяла от дима, Мишел сигурно е казала на децата да наведат главите си, за да ги защитят.

„Наведете глави!“

Тези любими лица. Седемгодишната Криси имаше същите високи скули и ясни зелени очи като майка си. Джо никога нямаше да забрави радостта, която грейваше в очите на малката, когато имаше урок по балет, или съсредоточения й поглед, когато вдигаше бухалката за бейзбол в очакване на топката. Нина, която беше само на четири години, чипоносо дребосъче със сини като сапфир очи, сбръчкваше по свой начин личицето си в неподправено възхищение, видеше ли куче или котка. Животните я привличаха, както и тя ги привличаше, сякаш беше превъплъщение на свети Франциск Асизки — сравнението не беше пресилено, ако човек видеше как тя се втренчва с любов и почуда дори и в грозния гущер в малките й шепи.

„Наведете глави!“

В този съвет е надеждата, че ще оцелеят и че най-лошото, което може да им се случи, е лицата им да бъдат обезобразени от падащ лаптоп или счупени стъкла.

Страховитата турбуленция се засилва. Ъгълът на падане се увеличава до такава степен, че приковава Джо на мястото му и той не можеше да се наведе, за да пази лицето си.

Може би кислородните маски са паднали или поради повреда не се е задействал механизмът. Той не знаеше дали Мишел, Криси и Нина са се задушили.

Димът е много гъст в салона за пътниците. Всички изпитват такава клаустрофобия, сякаш се намират в минна галерия.

Огнени пламъци се извиват като змии. Страхът ot падането на самолета се съчетава с ужаса от избухналия пожар.

Натискът се усилва, самолетът се разтърсва от вибрациите. Крилата сякаш всеки миг ще се откъснат. Стоманеният корпус стене като звяр в предсмъртна агония.

На Мишел, Криси и малката Нина им се струва, че самолетът ще се разпадне и те ще бъдат изхвърлени в черното небе далече една от друга, ще полетят към смъртта си всяка в своята седалка и ще бъдат ужасяващо самотни в момента на удара.

Огромният боинг е истинско чудо на техниката, блестящо замислен и безупречно конструиран. Независимо от загадъчната хидравлична повреда, която го прави неуправляем, крилата не се откъсват и корпусът не се разпада. Мощните двигатели продължават да работят, докато машината шеметно пада към земята.

В един момент Мишел разбира, че всичко е загубено и че смъртта е неизбежна. С характерния си кураж и себеотрицание тя мисли само за децата, мъчи се да ги успокои и да ги отвлече от мисълта за смъртта. Прегръща Нина и макар димът да я задушава, изкрещява:

— Всичко е наред, скъпа, ние сме заедно, обичам те, дръж се за мама, обичам те, ти си най-доброто момиче.

Докато самолетът пори тъмната нощ, тя не се паникьосва, търси начин да успокои и Криси:

— Всичко е наред, аз съм с вас, скъпа, дръж ръката ми. Толкова много те обичам, толкова се гордея с теб, ние сме заедно, всичко е наред, винаги ще бъдем заедно.

Джо чуваше гласа на Мишел, сякаш и самият той се намираше в кабината на боинга. Отчаяно искаше да вярва, че дъщерите му са получили утеха от една изключителна жена, каквато беше майка им. Че последното, което са чули, е бил гласът на Мишел, която им е казвала колко много ги обича.

Самолетът се забива в земята. Разнася се оглушителен гръм, който подплашва птиците и стряска фермерите от близките стопанства.

В хондата Джо Карпентър нададе приглушен вик и се преви, сякаш го бяха ударили в гърдите.

В момента на удара самолетът експлодира и се превръща, в огнено кълбо. Оранжевите пламъци унищожават всичко по пътя си. Загиват триста и тридесет души… няма оцелели.

Животът на Мишел, която беше научила Джо Карпентър на всичко, което той знаеше за любовта и състраданието, е прекъснат като че някой е духнал пламъчето на свещ. Криси, седемгодишната балерина и бейзболистка, никога повече няма да прави пирует или да тича към базите. А ако животните имат същата психическа връзка с Нина, каквато тя имаше с тях, то в тази студена нощ поляните и горските хълмове са се изпълнили с малки същества, които са треперили от страх.