Дийн Кунц - Единственият оцелял

Бившите й шефове знаят, че тя ще пожелае да запознае света с откритието си. Всички медии са в ръцете им — те са неуловими като сенките на облаците върху повърхността на езеро, което ги прави още по-опасни. Ще се опитат да я открият възможно най-бързо, преди да успее да направи тайната достояние на хората.

Тя познава журналист, на когото вярва, че няма да я предаде: Лайза Пекатоне, стара приятелка от колежа, която работи в „Поуст“ в Лос Анджелис.

Налага се час по-скоро да вземат самолет за Южна Калифорния. „Проект 99“ се спонсорира от частната индустрия, отбранителния сектор и други могъщи правителствени организации. По-лесно е да се спре лавината, отколкото да се съпротивляваш на тези сили. Скоро ще започнат да използват свръхмодерната техника, с която разполагат, за да открият бегълките.

Роуз стига до извода, че през колкото повече щати премине, толкова по-безопасно ще бъде пътуването, затова се насочва към Хагерстоун, Мериленд и от там към Харисбърг, Пенсилвания. Пътуването минава без никакви произшествия. Въпреки това тя все повече се безпокои, че в автомобила е монтирано устройство, което показва местоположението му. Ще я хванат независимо от разстоянието, което е между нея и Манасас. В Харисбърг тя изоставя колата и заедно с момичето продължават за Ню Йорк с автобус.

Когато са на борда на полет 353, Роуз се чувства в безопасност. Веднага след приземяването на летището в Лос Анджелис тя ще бъде посрещната от Лайза Пекатоне и много други представители на медиите, на които ще съобщи за сензационното си откритие.

В списъка на пътниците вписва малката като нейна доведена дъщеря от брака й с бял мъж и й дава името Мери Тъкър. На медиите тя възнамерява да съобщи инициалите CCY-21-21, защото те напомнят на инициалите на концлагеристите, което ще даде представя за целите на проекта и ще предизвика симпатия към детето.

От другата страна на пътеката в самолета до тях са седнали майка и двете й дъщери, които се връщат у дома. Мишел, Криси и Нина Карпентър.

Нина, която е приблизително на годините и възрастта на 21–21, си играе с електронната игра „Прасета и принцове“, предназначена за деца от предучилищна възраст. 21–21 е очарована от звуците и образите на малкия екран. Като вижда това, Нина моли Мери да седнат на съседните празни места и да играят заедно. Роуз се колебае дали да й разреши, но знае, че 21–21 е много интелигентна за възрастта си и осъзнава, че трябва да се пази, затова се съгласява. Нина е очарователно дете, мило и общително. Макар че 21–21 е гений с умствени способности на първокурсник от колеж, въпреки че е лечителка с чудодейни способности и надеждата на света, тя е запленена от Нина, иска да бъде Нина, да бъде страхотна като Нина и несъзнателно започва да имитира жестовете на Нина и начина й на говорене.

Тъй като е късна нощ, на Нина й се приспива. Тя дава играта на новата си приятелка, преди да седне при майка си и сестра си.

Изпълнена с възхищение, 21–21 се връща на мястото си при Роуз, като притиска към себе си малката електронна игра, сякаш е безценно съкровище. Сега тя няма дори да играе с нея, защото се страхува, че може да я счупи.

Намираха се на запад от град Рънинг Лейк, все още доста далеч от езерото Биг Беър. Докато слушаше Роуз, Джо едва сдържаше яростта си. Знаеше, че няма причина да се сърди на тази жена или на детето, което имаше име, като всички от сиропиталището, но въпреки това буквално бе побеснял — може би, защото гневът му помагаше да се справя с препятствията, както беше правил в младостта си.

Обърна се към спътницата си и попита:

— Как Нортън Нелър се вписва в това, освен, че притежава голямо парче от „Текнолоджик“, които са част от „Проект 99“?

— Бъдещето принадлежи на мръсници като него, които имат големи връзки… — Държеше кутия с пепси между коленете си, като се опитваше да я отвори с дясната си ръка. — Бъдещето им принадлежи… освен ако Нина… освен ако тя промени света.

— Големите индустриалци, правителството и медиите са се обединили, за да експлоатират обикновените хора. Това ли искаш да кажеш?

Алуминиевата кутия изтрака между зъбите й и по брадичката й потече струйка пепси.

— Интересува ги само властта. Те не вярват в… доброто и злото.

— Доброто и злото са само събития.

Макар че беше отпила голяма глътка пепси, гърлото й беше пресъхнало и тя едва проговори:

— И това, което тези събития означават…

— … зависи само от гледната точка.

Все още й беше ядосан, задето го беше подвела да вярва в спасяването на Нина, но не можеше да понесе да я погледне отново и да види как губи сили. Включи на дълги светлини и фаровете осветиха шосето, по което се носеха борови иглички и прах, после намали скоростта.