Дийн Кунц - Единственият оцелял

Тя е месия, но е и човешко същество. Може да излекува крилото на ранено птиче и да възвърне зрението на сляпо око. Може да лекува рак. Но не е безсмъртен ангел, а същество от плът и кръв. Скъпоценната й сила е скрита в деликатната тъкан на мозъка й. Ако я застрелят в главата, ще умре, а с нея ще умре и необикновената й сила. Макар че душата й ще премине в други измерения, тя ще бъде загубена за този объркан свят, който има нужда от нея. Светът няма да се промени, войните няма да престанат, няма да изчезнат самотата и отчаянието.

Роуз разбира, че шефовете на проекта ще настояват за унищожаване. В момента, в който осъзнаят способностите на малката, ще я убият.

Преди мръкване ще я убият.

Няма да рискуват да я поставят в контейнер и да запазят живота й. Момчето притежава само силата на унищожението, но 21–21 притежава силата на светлината, която е много по-опасна.

Ще я застрелят, ще я залеят с бензин и ще подпалят трупа, накрая ще разпръснат овъглените й кости.

Роуз трябва да действа бързо. Момичето трябва да бъде отвлечено от сиропиталището и скрито, преди да го унищожат.

— Джо?

На фона на звездното небе сякаш от земята изникваха тъмните планини и се издигаха на хоризонта.

— Джо, толкова съжалявам. Толкова съжалявам.

Движеха се на север по магистрала 30. До Биг Беър оставаха около осемдесет километра.

— Джо, добре ли си?

Той не бе в състояние да говори, само можеше да шофира.

— Чувствам вина, задето те оставих да вярваш, че момиченцето с мен е била Нина — прошепна Роуз.

По някаква причина продължаваше да го заблуждава. Той не проумяваше защо тя продължава да крие истината.

Роуз каза:

— След като ни откриха в ресторанта, имах нужда от помощта ти. Особено след като бях простреляна. Но ти не отвори сърцето и ума си за снимката, която ти дадох. Беше толкова… уязвим. Страхувах се, че ако узнаеш истината, ще се откажеш. Господ да ми прости, Джо, но аз се нуждаех от теб. А сега момичето се нуждае от теб.

Нина имаше нужда от него. Не някое момиче, родено в лаборатория, притежаващо силата да предава странните си фантазии на други и да замъглява умовете на наивните. Нина имаше нужда от него. Нина.

Ако не можеше да вярва на Роуз Тъкър, на кого тогава?

Успя да отрони само една дума:

— Продължавай.

Роуз отново е в стаята на 21–21. Трескаво обмисля как да прекара момичето през охранителната система, каквато имаше във всеки затвор. Хрумва й съвсем елементарен начин.

Сиропиталището има три изхода. Роуз и момичето вървят хванати за ръка към вратата, която свързва главната сграда със съседната двуетажна постройка, в която паркират колите.

Въоръженият пазач забелязва приближаването им, но не се опитва да ги задържи, въпреки че на сираците не се разрешава да влизат в гаража дори с придружител.

Когато 21–21 протяга мъничката си ръчичка и казва: „Здрасти“, пазачът се усмихва и поема дланта й. Изведнъж, изпълнен с нарастващо учудване, той сяда, като трепери неконтролируемо, плаче от радост, но и от разкаяние, също както Роуз трепереше и плачеше в стаята на момичето.

Тя натиска бутона на таблото пред пазача, който отключва вратата.

Друг пазач чака по-нататък. Той е сепнат при появата на малката. Тя се насочва към него и изненадата, която го обхваща, когато я вижда, е нищо в сравнение с изненадата, която следва.

Трети пазач стои на изхода от гаража. Разтревожен е, когато вижда 21–21 в колата на Роуз. Навежда се през спуснатото стъкло, за да поиска обяснение, и момичето докосва лицето му.

Двама добре въоръжени мъже пазят портала при магистралата. Вдигат бариерата и колата се стрелва през широко отворените врати.

Роуз знае, че ако отново ги спрат и момичето протегне ръка, за да се здрависа, ще ги застрелят на място.

Трябва да напуснат района бързо, преди охраната да разбере какво се е случило с петима от мъжете. Ще организират преследване, може би с помощта на местните, държавните и федералните власти. Роуз кара лудо, безразсъдно, с умение, плод на отчаянието, което тя никога не е притежавала. 21–21 наблюдава широките поля, които се нижат покрай колата и накрая казва:

— Колко е просторно тук.

Роуз се засмива:

— Скъпа, нищо не си видяла още.

Разбира, че трябва колкото е възможно по-бързо да използва медиите, за да покаже лечителските способности на 21–21, и да демонстрира най-големия дар, който детето може да поднесе на човечеството. Само силите на невежеството и мрака имат полза от запазване на тайната. Роуз вярва, че 21–21 никога няма да бъде в безопасност, докато светът не разбере за нея, не я приеме и попречи да бъде задържана.