Дийн Кунц - Единственият оцелял

Лесно му бе да следва указанията на Роуз. Хижата се намираше високо в планината и беше сгушена между боровете и брезите. Разбитото шосе се превърна в алея, в края, на която се издигаше малка бяла къща с дървен покрив.

Зелен джип „Уейгъниър“ бе паркиран наблизо и Джо спря зад него.

На верандата имаше три въртящи се стола. Красив чернокож мъж с атлетично телосложение стоеше до перилото. Двете жълти крушки хвърляха отблясъци върху абаносовото му лице.

На най-горното стъпало стоеше русокосо момиченце на около шест години.

Изпод седалката Джо извади револвера, който беше взел от белокосия разказвач след сбиването на плажа. Слезе от колата и затъкна оръжието под колана на дънките си.

Вятърът отново нададе вой, докато той вървеше към верандата.

Малката се втренчи в колата — знаеше какво се е случило.

Чернокожият мъж избухна в ридания.

Момичето проговори за пръв път от момента, в който беше казала на Роуз, че иска да се казва Нина. Изрече една-единствена дума:

— Мамо!

Косата й имаше същия цвят като косата на Нина. Беше слабичка, но добре сложена като нея. Но очите й не бяха сиви като очите на Нина и колкото да се мъчеше да види лицето на Нина пред себе си, Джо не можеше да се накара да повярва, че тя е неговата дъщеря.

Отново бе обсебен от манията си и търсеше онова, което беше изгубено завинаги.

В този момент Джо забрави, че тя е само роден в лаборатория мутант със странни психически възможности, че притежава способността да спаси света. Мразеше както нея, така и себе си заради чувствата, които му вдъхваше, но беше безсилен да ги преодолее.

Горещият вятър блъскаше по прозорците, в хижата миришеше на бор, прах и пепелта в камината.

Бурният вятър люлееше електрическите проводници, които се удряха в покрива и от време на време крушките примигваха. Това напомняше на Джо за пулсиращите светлини в къщата на Делмънови и той настръхваше от ужас.

Оказа се, че високият чернокож мъж е Луис Тъкър, братът на Махалия, който се беше развел с Роуз преди осемнайсет години. Тя се беше обърнала към него в най-тежкия период от живота си. Въпреки че се беше оженил повторно и имаше деца, които обичаше, Луис не бе престанал да обича Роуз.

— Ако наистина вярваш, че тя не е мъртва, а само се е преселила в друг свят — каза студено Джо, — защо да плачем за нея?

— Плача за себе си — отвърна Луис. — Защото си е отишла и ще трябва да чакам много дни, за да я видя отново.

Момиченцето стоеше до прозореца и тъжно се взираше в колата.

— Страхувам се — продължи чернокожият. — Нина щеше да е в безопасност с нея, но сега всичко се промени. Страхувам се, че са ме проследили. Няколко пъти ми се стори, че една и съща кола се движи след нас…

— С техните уреди могат да те следят от километри, не е необходимо да те преследват.

— Тъкмо преди да дойдеш, излязох на верандата, защото ми се стори, че чувам бръмченето на хеликоптер.

— Наистина трябва час по-скоро да напуснете хижата съгласи се Джо.

Луис крачеше напред-назад и се държеше за челото, сякаш се опитваше да реши какво да правят.

— Смятах, че с Роуз ще я отведете някъде. Ако ме преследват, тя ще е в по-голяма безопасност с теб.

— Ако те преследват — каза Джо, — никой от нас не е в безопасност. Няма как да се измъкнем.

Светлините отново примигваха. Чернокожият се приближи до камината и взе газовата запалка.

Момичето се извърна от прозореца и възкликна:

— Не! Недей!

Луис Тъкър щракна запалката. Избухна в смях и запали косата и ризата си.

— Нина! — извика Джо.

Момичето се затича към него.

Мирис на горяща коса се разнесе из стаята.

Обгърнат от пламъци, Луис тръгна да препречи изхода.

От колана на дънките си Джо извади револвера и го насочи, но не можеше да дръпне спусъка. Човекът срещу него не беше Луис Тъкър, а момчето, което му въздействаше от разстояние. Нямаше шанс Луис да възвърне контрола върху тялото си и да оцелее. Джо се колебаеше дали да стреля, защото в момента, в който Луис загинеше, момчето щеше да се заеме с друга жертва.

Момичето вероятно беше неуязвимо, способно да се защитава благодарение на паранормалните си способности. Значи момчето щеше да използва Джо и оръжието в ръцете му, за да застреля Нина.

— Страхотно забавление! — възкликна момчето с гласа на Луис, който гореше като факла.

— Страхотно забавление — каза, докато се наслаждаваше на убийството на Луис Тъкър, чието тяло още блокираше вратата към преддверието.