Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

— Казах да дойдеш и да паднеш на колене — повтори Канди. — Или ще предадеш единствените хора, които някога са си мръднали пръста да ти помогнат през последните седем години? Коленичи или ще убия и двамата Дакота още сега.

Страховитото присъствие на Канди говореше не за психопат, а за истински свръхестествено същество. Сякаш цял легион нечовешки сили се проявяваше чрез него.

Франк направи една крачка напред и се отдалечи от Боби.

Още една.

После спря и огледа котките, като че го озадачаваха с нещо.

Боби не знаеше дали Франк наистина бе искал да предизвика кървавите последствия от следващата си постъпка, дали думите му бяха пресметнати или говореше наслуки и беше не по-малко изненадан от останалите от настъпилото объркване. Намръщи се на котките, обърна се към по-смелата от близначките и каза:

— Аха, значи майка ни е още тук? Продължава да е в къщата заедно с нас?

Срамежливата близначка се вцепени, но другата сякаш си отдъхна, защото въпросът на Франк й бе спестил притесненията да реши кога и къде е най-подходящо да си признае. Тя се обърна към Канди с най-многозначителната усмивка, която Боби някога бе виждал: подигравателна и същевременно любовно подканваща, напрегната от страх и едновременно с това предизвикателна, горещо прелъстителна и смразяващо уплашена, и най-вече дива — яростна като изражението на най-необузданите зверове по полетата и горите.

Канди реагира на усмивката й с неподправен ужас и нежелание да вярва на ушите си. Съвсем за кратко и за пръв път изглеждаше почти човек.

— Не е възможно да сте го направили — простена той.

Усмивката на смелата близначка стана по-широка.

— След като я зарови, ние я изкопахме. Сега тя е част от нас и завинаги ще си остане тук като част от дружинката.

Котките вирнаха опашки и се загледаха в Канди.

От него се изтръгна нечовешки вик. Нахвърли се върху смелата близначка с невероятна скорост. Блъсна я в хладилника, после още веднъж, впи пръстите на дясната си ръка в лицето й и заудря в жълтата емайлирана повърхност. Повдигна тялото й с ръце около тънката й талия и се опита да я хвърли, както ядосано дете захвърля куклата си, но тя обви силните си крака около кръста му по котешки пъргаво и кръстоса глезени на гърба му. Канди се мяташе бясно из кухнята, докато сестра му се носеше с него, гърдите й бяха току под лицето му. Той удряше с юмруци, но тя се държеше здраво. Чак когато пороят от удари спря, близначката бе отпусна и бледата й шия се откри на височината на устата му. Канди мигом се възползва от случая и със зъби сложи край на живота й.

Котките замяукаха ужасяващо, макар не в един глас както досега, и се разбягаха където им видят очите.

На фона на скръбните им викове и странно еротичните възгласи на сестра му, Канди я довърши за по-малко от минута.

Боби и Джули не направиха никакъв опит да се намесят, защото им беше ясно, че е все едно да попаднат във вихъра на буря. Смъртта им щеше да бъде сигурна, без да успокои страстите. Франк стоеше все така неподвижен и странно безразличен.

Канди веднага се обърна към срамежливата близначка и я довърши дори още по-бързо, защото тя изобщо не оказа съпротива.

Щом огромният психопат пусна обезобразения труп, Франк най-после се подчини на получената заповед, скъси разстоянието и най-неочаквано подаде ръка на брат си. После точно както се надяваше Боби, Франк отпътува и отведе със себе си Канди против волята му.

Тишината след преживяния ужас беше поразяваща.

Обляна в пот и очевидно потресена от видяното, Джули блъсна стола. Краката му се закачиха в линолеума.

— Не — извика Боби, бързо се приближи до нея и й направи знак да седне. Пое здравата й ръка. — Чакай, още не, не се изпречвай на пътя…

Глухите звуци.

Поривът на вятъра.

— Боби — паникьосана каза Джули, — те се връщат, да се махаме, хайде да изчезваме оттук, докато още имаме шанс.

Боби я задържа на стола.

— Не гледай. Аз трябва да го сторя, за да съм сигурен, че Франк ме е разбрал, но ти няма нужда да гледаш.

Немелодичната музика пак се дочу и вятърът донесе мириса на кръвта от двата женски трупа.

— За какво говориш? — попита Джули.

Затвори очи.

Разбира се, съпругата му не го послуша, защото никога не извръщаше поглед и не бягаше от нищо.

Братята Полард се появиха отново след краткото пътуване до планината Фуджи или само до къщата на доктор Фогърти, а най-вероятно до няколко места. Безразсъдното, бързото и многократно преместване беше ключът към успеха, както Боби бе обяснил на Франк в колата. Братята вече не бяха две отделни човешки същества, защото при тези пътувания водещо бе съзнанието на Франк, а възможностите му за безпогрешно материализиране намаляваха с всеки скок. Бяха се слели, биологично по-свързани от сиамски близнаци. Лявата ръка на Франк бе потънала отдясно на Канди, сякаш Франк бъркаше из вътрешните органи на брат си. Десният крак на Канди се бе съединил с левия на Франк, така че двамата стояха общо на три крака.