Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Следващите му думи я поразиха:

— По-късно, когато свърша с Франк, ще ми кажеш откъде Томас се бе сдобил със своята сила.

Джули бе толкова уплашена от него, че с мъка проговори.

— Сила ли? Какво искаш да кажеш?

— Той беше единственият извън нашето семейство. Наричаше ме Лошото нещо. И все се мъчеше да ме следи телепатично, защото знаеше, че рано или късно моята и твоята пътека ще се пресекат. Как имаше такива способности, след като не беше роден от девствената ми майка? После ще ми обясниш.

Джули седеше потресена. Нямаше сили да се разплаче или да се разтрепери. Като че се намираше в центъра на урагана, където цари измамно спокойствие. Държеше ранената си ръка с другата и се мъчеше да осмисли чутото. Томас? Надарен със свръхестествени способности? Не излизаше ли, че въпреки непрекъснатите й грижи за него, донякъде също се е грижел за нея?

От предната част на къщата дочу странен звук. Миг след това една през друга в кухнята влетяха най-малко двайсет котки.

Сред тях се появиха близначките Полард — дългокраки и боси, едната с шорти и червена тениска, другата по шорти и бяла тениска. Имаха гъвкави мускули като котките, бяха бледи като призраци, но без следа от отпуснатост или мекота. Бяха стройни и жизнени, изпълнени с енергия като свити пружини. Също както котки, привидно отпуснати на припек. В известен смисъл изглеждаха ефимерни и в същото време земни и силни, подчертано чувствени. Сигурно присъствието им в къщата беше повишило неестественото напрежение у брат им, който бе двойно мъжествен в тестисите, но му липсваше жизненоважният отдушник.

Двете се приближиха до масата. Едната се загледа в Джули, докато другата се вкопчи в сестра си и не пожела да срещне погледа й. Смелата се обади:

— Да не си приятелката на Канди?

Във въпроса несъмнено прозираше присмех над брат й.

— Затваряй си устата — нареди й Канди.

— Ако не си му приятелка — продължи смелата с мек като шумоляща коприна глас, — можеш да дойдеш горе с нас. Имаме си легло, котките няма да имат нищо против и май ще ми харесаш.

— Да не си посмяла да говориш така в майчината ти къща — изрева Канди.

Гневът му беше истински, но Джули забеляза, че е доста обезпокоен от сестра си.

Двете жени, дори срамежливата, всъщност излъчваха нещо диво, сякаш биха направили всичко, каквото им хрумне, дори и най-невъобразимото, без никакви задръжки или ограничения.

Уплашиха я почти колкото Канди.

Някой силно почука на входната врата на изоставената къща и звукът се открои сред плющенето на дъжда върху покрива.

Котките дружно се стрелнаха от кухнята по коридора към предната врата и след по-малко от минута се върнаха, придружавайки Боби и Франк.

На прага на кухнята Боби усети безкраен прилив на благодарност към Бога и дори към Канди, когато видя Джули жива. Беше измъчена, обзета от страх и болка, но никога не му беше изглеждала толкова красива.

Но и никога толкова смирена или несигурна в себе си. Въпреки неудържимия изблик на бушуващи емоции, младият мъж намери сили и за искрица тъга и гняв.

Без да губи надежда, че Франк ще го послуша, беше подготвен да използва оръжие, ако се случеше най-лошото или ако му се отдадеше неочаквана възможност. Но щом влезе в кухнята, лудият му заповяда:

— Извади револвера от кобура и изпразни пълнителя.

При появата на Боби Канди бе минал зад гърба на Джули и сега я държеше с една ръка за гърлото с хищно разперени пръсти. С нечовешката си сила несъмнено можеше да я разкъса за една-две секунди, въпреки че ръката му само напомняше за граблива птица.

Боби измъкна револвера „Смит и Уесън“ от кобура под рамото и го подаде така, че да не остави никакво съмнение в решението да не го използва. Отвори барабана и изсипа петте патрона на пода. После сложи оръжието на най-близкото шкафче.

Въодушевлението на Канди Полард растеше всеки миг, откакто бяха влезли Франк и Боби. Пусна Джули, отдалечи се от нея и впи тържествуващ поглед във Франк.

Доколкото Боби можеше да прецени, изгарящият поглед бе напразен. Франк стоеше с тях в кухнята, но не беше там. Дори и да виждаше какво става и да разбираше значението, нищо от поведението му не го издаваше.

Канди посочи пода пред краката си и заповяда:

— Ела тук и падни на колене, майцеубиецо!

Котките избягаха от тази част на напукания линолеум, която лудият посочи.

Близначките стояха неподвижни, но нащрек. Боби се сети, че котките се преструват на безразлични по същия начин и само наострените уши показват истинското им състояние. Интересът на Вайълет и Върбина се издаваше от пулсиращите слепоочия и почти неприлично щръкналите зърна на гърдите под тениските.