Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Франк не каза нищо, но и не отвърна очи от него.

— Единственото, което мога да направя за теб, е да ти покажа как най-после можеш да осмислиш живота си, да му сложиш край с определена цел и с достойнство и може би да намериш покой в смъртта. Имам идея как би могъл да убиеш Канди и да спасиш Джули. Ако успееш, ще си отидеш като герой. Нали ще дойдеш с мен, Франк, чуваш ли, нали няма да оставиш Джули да умре?

Франк не каза „да“, но и не възрази. Боби реши да се възползва от липсата на отрицателен отговор.

— Трябва да вървим. Но не се опитвай да се телепортираш до къщата, защото пак ще изгубиш контрол и ще започнеш безкрайни прескачания до къде ли не. Ще идем с моята кола. Можем да стигнем за пет минути.

Сетне хвана клиента си за ръка. Нарочно избра ръката с хлебарката с надеждата, че Франк ще си спомни за отвращението му от такива гадини и ще оцени превъзмогването като признак на искреност.

Двамата тръгнаха към вратата.

Фогърти се надигна от стола и каза:

— Нали знаеш, че си се запътил към смъртта си.

Без да се обръща назад, Боби отвърна:

— На мен пък ми се струва, че вие сте сторили същото още преди години.

Двамата с Франк излязоха под дъжда. Докато се качат в колата, се измокриха целите.

Боби седна зад волана и погледна часовника си. Оставаха по-малко от осем минути.

Зачуди се защо повярва на Канди, че ще спази петнайсетте минути, защо е толкова уверен, че лудият още не е прегризал гърлото й. После се сети какво му беше казала веднъж: „Скъпи, докато дишаш, любимата ти ще живее.“

Канавките преливаха. Внезапен вятър понесе косо дъждовните струи и ги превърна в сребърни нишки.

Докато се движеха по измокрените от бурята улици и завиха на изток по Пасифик Хил Роуд, Боби обясни на Франк как чрез саможертва може да отърве света от Канди и да прекрати злото, произлязло от майка му — също както се бе опитал, но не беше успял, с вдигането на брадвата срещу нея. Идеята беше съвсем проста. Повториха я няколко пъти, въпреки че имаха само няколко минути, преди да спрат пред ръждясалата желязна врата.

Франк не отговаряше на казаното от Боби. Не беше ясно дали е разбрал какво се иска от него и дали изобщо е чул. Гледаше право напред с отворена уста. Главата му от време на време се люшваше в такт с чистачките, сякаш Франк се взираше в полюшващия се на златна верижка кристал на Джаки Джакс.

Излязоха от колата, минаха през портата и стигнаха до жалката къща. Оставаха по-малко от две минути до определения краен срок. Боби беше принуден да продължи, осланяйки се само на вяра!

Когато Канди я доведе в мръсната кухня, хвърли я на един стол до масата и я пусна, Джули веднага бръкна под кадифеното сако за револвера в кобура под рамото. Канди обаче се оказа прекалено бърз и го дръпна от ръката й, като й счупи два пръста.

Болката беше непоносима и засилваше неприятното усещане от охлузената шия заради безмилостното му отношение в дома на Фогърти, но Джули нито извика, нито се оплака. Напротив, щом похитителят й се обърна с гръб, за да хвърли револвера в по-далечно чекмедже, тя скочи от стола и хукна към вратата.

Канди я хвана, вдигна я във въздуха, завъртя я и я тръшна на кухненската маса толкова силно, че тя едва не припадна. Приближи лице до нейното и изсъска:

— Сигурно ще си вкусна като жената на Клинт. Иска ми се цялата жизненост във вените ти, цялата ти енергия да бликнат в устата ми.

Опитите й да се съпротивлява и да бяга се дължаха едновременно на смелост и на страх, породен от преживяното дематериализиране и повторно материализиране. Искаше й се това никога вече да не се повтори. Сега страхът се удвои, защото устните му се доближиха на един-два пръста разстояние от нейните и смрадливият му дъх опари лицето й. Неспособна да откъсне поглед от сините му очи, Джули си помисли, че Сатаната има точно такива очи — не тъмни като греха, не червени като пламъците в ада, не изпъстрени с точици, а поразяващо и красиво сини и все пак лишени от всякаква милост и състрадание.

Ако цялата човешка жестокост още от незапомнени времена можеше да се концентрира само в един човек, ако цялата кръвожадност, насилието и грубата сила на човешкия род можеха да се въплътят в една чудовищна фигура, сигурно тя щеше да прилича на Канди Полард тъкмо в този миг. Когато накрая той се дръпна от Джули като навита на кълбо змия, неохотно отказала се от намерението да нападне, смъкна я от масата и пак я тръшна на стола, Джули се сви от уплаха може би за пръв път през живота си. Знаеше, че при по-нататъшна съпротива той веднага ще я убие и ще изпадне в канибалски изстъпления.