Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

В този миг Джули изпита такава омраза към Фогърти, каквато не бе изпитвала никога досега. Не само защото беше самодоволен и омразен, но и защото в аргументите му долови отглас от собствените си думи пред Боби в мотела, след като разбра за смъртта на Томас. Тогава бе заявила, че няма смисъл от мечтите, че те никога не се сбъдват, че смъртта винаги дебне, дори ако имаш късмет да постигнеш щастието. Да мразиш живота само защото рано или късно той те води до смъртта… е, излизаше същото като твърдението, че всички сме само месо.

— Изпитваме само удоволствие и болка — продължи старият лекар, — затова няма значение кой е прав и кой крив, кой печели и кой губи.

— Коя е неговата слабост? — настоя гневно Джули.

— Не знам за такава — Фогърти изглеждаше доволен от безнадеждното положение. Щом беше работил като лекар в началото на четирийсетте години, значи наближаваше осемдесетгодишна възраст, макар на вид да бе по-млад. Ясно съзнаваше, че му остава още съвсем малко време и несъмнено изпитваше неприязън към всеки по-млад. При безразличното му отношение към житейските проблеми явно смъртта им от ръцете на Канди Полард щеше да го забавлява. — Няма слабости.

Боби възрази или поне се опита да го стори.

— Някои биха казали, че слабостта му е в разума, в изкривената психика.

Фогърти поклати глава.

— Аз пък твърдя, че изкривената психика е неговата сила. Използвал е мотива, че е оръдие за Божие отмъщение, за да се предпази много успешно от потиснатост, съмнения и други настроения, които биха го разсейвали.

На стола със страничните облегалки Франк внезапно се изправи и потръпна, сякаш да се отърси от душевния хаос, както куче отърсва подгизналата си козина.

— Къде… защо аз… наистина ли… наистина ли… наистина ли?

— Наистина ли какво, Франк? — обърна се към него Боби.

— Наистина ли се случва? — проговори Франк. Погледът му полека се проясняваше. — Наистина ли най-накрая се случва?

— Какво да се случва, Франк?

Гласът му бе пресипнал.

— Смъртта. Случва ли се най-накрая? Наистина ли?

Канди бе пропълзял тихо през къщата по коридора към библиотеката. Докато наближаваше отворената врата отляво, до него долетяха гласове. Разпозна сред тях гласа на Франк и вече трудно се сдържаше.

Според Вайълет Франк бе пострадал. И без това трудно управляваше телекинетичните си способности, заради което Канди все се надяваше някой ден да го улови и да го довърши, преди да се е скрил на безопасно място. Може би беше настъпил моментът на триумфа.

Когато стигна до вратата, Канди видя женски гръб. Лицето бе скрито, но той беше сигурен, че е същото, което бе обляно в благодатна светлина в мислите на Томас.

Зад нея зърна Франк. Брат му разшири очи, когато на свой ред го забеляза. Ако майцеубиецът досега беше прекалено объркан душевно, за да се телепортира далеч от Канди, както твърдеше Вайълет, сега вече объркването се стопяваше. По всичко личеше, че Франк се кани да изчезне още преди брат му да го е пипнал.

Отначало Канди възнамеряваше да хвърли хората в библиотеката в смут, като изпрати вътре енергийна вълна, за да подпали книгите и да разклати лампите с цел да уплаши двамата Дакота и доктор Фогърти, да отвлече вниманието им и по такъв начин да потърси възможности да хване Франк. Сега обаче бе принуден да промени плановете си при гледката на разтреперания си брат, който можеше всеки миг да се дематериализира.

Втурна се в стаята и грабна жената изотзад. Обви ръка около шията й и дръпна главата й назад — искаше да покаже на нея и на двамата мъже, че всеки миг може да й прекърши врата. Въпреки всичко тя го изрита, одра крака му с тока си и с всички сили го настъпи по пръстите. Болката беше страшна. Явно му бе приложила хватка от бойните изкуства: личеше по усилията й да противодейства на натиска и да използва наученото в продължителните упражнения. Затова Канди дръпна главата й още по-силно и сви бицепс около гърлото й. Джули разбра, че всяка съпротива е самоубийствена.

Фогърти наблюдаваше сцената от стола си. Беше разтревожен, но не дотам, че да се изправи. Другият мъж скочи от канапето с пистолет в ръка. Явно беше от бързите като по филмите, но Канди въобще не се заинтересува от тях двамата. Вниманието му бе приковано върху Франк, който бе станал от стола и се канеше да изчезне — в Пуналу, Киото и десетки други места.

— Не прави това, Франк! — извика Канди. — Не бягай! Време е да уредим сметките, трябва да платиш за стореното на майка ни. Ела у дома, приеми Божието наказание и още тази вечер ще сложим край на всичко. Аз тръгвам с тая кучка. Сигурно се е опитала да ти помогне и едва ли ще ти се иска да гледаш как страда.