Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Всяка друга вечер би му се появила гола, за да го предизвика най-после към насилие. Но тъкмо сега не можеше да даде воля на най-съкровеното си желание, защото Франк се намираше наблизо и още не бе наказан за злото, сторено на горкичкото им котенце Саманта.

Облече се, върна се в коридора и тръгна нагоре, без да губи връзка с Даркъл, Зита и света на дивите зверове. Спря пред вратата на майчината им стая, където Канди се премести след смъртта й. Отдолу се процеждаше тънък сноп светлина.

— Канди — обади се Вайълет. — Канди, тук ли си?

Като спомен от минали войни или предчувствие за неизбежна война нощта се разтърси от ярка мълния и оглушителна гръмотевица. Прозорците на библиотеката зазвънтяха. Първата гръмотевица, която Боби чу, откакто бяха излезли в лошото време от мотела преди почти час и половина. Въпреки фойерверките в небето, още не валеше. Но колкото и бавно да се приближаваше, бурята вече бе надвиснала. Пиротехническите й ефекти бяха идеален фон за разказа на Фогърти. — Франк ме разочарова — каза лекарят, извади втора бутилка бърбън от голямото чекмедже на писалището и напълни отново чашата си. — Нищо интересно. Толкова нормален. Но след две години тя пак забременя! Този път раждането беше много вълнуващо — точно както да бъде с Франк. Пак беше момче. Тя го нарече Джеймс. Второто девствено раждане по нейните думи. Хич не се трогна, че бебето е изрод като нея. Заяви, че това е само доказателство, че детето също е отразено от Божията милост, защото няма да пропада в бездните на секса. Тогава разбрах, че е напълно откачила.

Боби знаеше, че трябва да остане трезвен. Разбираше опасността от голямо количество уиски след недоспиване. Но той имаше усещането, че алкохолът изгаря в мига, когато го поглъща, поне засега. Пийна и се обърна към Фогърти:

— Да не искате да кажете, че и тая грамада е хермафродит?

— О, не — побърза да отговори лекарят. — Още по-лошо.

Канди отвори вратата.

— Какво искаш?

— Той е тук, в града, точно сега — каза тя.

Очите му се разшириха.

— За Франк ли говориш?

— Да.

— По-лошо… — смаяно повтори Боби.

Стана от канапето, за да остави чашата си на писалището. Беше все още три четвърти пълна, но изведнъж младият мъж реши, че дори бърбънът не е достатъчно успокоително в този случай.

Джули явно бе стигнала до същия извод, защото и тя остави настрана чашата си.

— Джеймс — или Канди, ако предпочитате — се роди с четири тестиса вместо с два, но без мъжки полов орган. Разбирате ли, при раждането тестисите на момченцата са на сигурно място в коремната кухина и се спускат по-късно. Но при Канди това не се случи, пък и беше невъзможно, защото нямаше торбичка, в която да се спуснат. И още нещо, костта беше много странно извита и би попречила на спускането. Затова тестисите му останаха в коремната кухина. Но сигурно са функционирали добре и активно са произвеждали големи количества тестостерон, който е свързан с развитието на мускулатурата и отчасти обяснява огромните му размери.

— Значи той е неспособен да прави секс — заключи Боби.

— Със скритите си тестиси и липсата на размножителен орган бих казал, че е осъден да бъде най-целомъдреният мъж на света.

Боби вече бе намразил смеха на стареца.

— Но с четири гонади той произвежда море от тестостерон, а този хормон помага не само за развитието на мускулите, нали така?

Фогърти кимна.

— Ако се изразим с медицински термини, свръхколичествата тестостерон за продължителен период от време променят нормалната мозъчна функция, понякога дори радикално и това е причинният фактор за социално неприемливи равнища на агресивност. Или казано с прости думи: момчето се разкъсва от сексуално напрежение, което не може да освободи по никакъв начин и затова насочва енергията към други отдушници, главно невероятно насилие. Опасен е като чудовищата от филмите.

Въпреки че освободи кукумявката заради наближаващата буря, Вайълет все още обитаваше Даркъл и Зита и ги освобождаваше от чувството на страх при ослепителните светкавици и тътена на гръмотевиците. Докато стоеше пред Канди на вратата на стаята му, тя слушаше разказа на Фогърти за ненормалното развитие на брат си. Разбира се, на Вайълет това й беше известно, защото майка им го наричаше в семейството Божи знак, че Канди е най-особен от всички. Освен това усещаше, че ненормалното по някакъв начин е свързано с голямата доза дива природа у Канди, която го правеше толкова привлекателен.