Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Боби подскочи от канапето, сякаш пружините под него се скъсаха, и грабна бутилката от писалището.

— Имате ли друга чаша?

Фогърти посочи към барчето в ъгъла. Джули не го беше забелязала. Младият детектив отвори двойната вратичка. Вътре имаше не само чаши, но и още бутилки уиски. Явно лекарят държеше по една в чекмеджето, за да не става, когато му се допие. Боби наля две чаши догоре без лед и занесе едната на Джули.

Тя се обърна към Фогърти:

— Разбира се, не съм си мислела, че Розел е ялова. Знаем, че е родила деца. Но предполагах, че мъжката й половина е била стерилна.

— Розел беше плодовита и като жена, и като мъж. В действителност не можеше да се съвкупи със себе си, така да се каже. Затова бе прибягнала до изкуствено осеменяване, както ви обясних.

Късно следобед в кантората в Нюпорт, когато Боби се мъчеше да обясни пътешествието с Франк като спускане с шейна на края на света, Джули не разбра защо толкова се е притеснил от преживяването. Сега й се стори, че проумява донякъде какво е имал предвид, защото от хаоса в семейните отношения и половата принадлежност на Полардови я побиваха тръпки. Изпълни я мрачно подозрение, че природата е дори още по-странна и по-възприемчива към хаоса, отколкото Джули се боеше.

— Ярнел искаше да й направя аборт. Абортите по онова време бяха доста сладка работа, въпреки че бяха незаконни и се правеха тайно. Но момичето бе крило бременността си от него цели седем месеца, също както двамата — със Синтия се бяха опитали да скрият една друга бременност преди четиринайсет години. Момичето щеше да умре от кръвоизлив. Освен това по-скоро бих се прострелял в крака, отколкото да направя аборт тъкмо на нея. Представете си степента на генното преплитане: дете-хермафродит от кръвосмешението на брат и сестра опложда себе си! Едновременно майка и баща на детето си. Баба му се пада и пралеля, а дядо му е и прачичо! Затворена генетична линия и то увредена от злоупотребата на Ярнел с халюциногени, не забравяйте. Сигурна гаранция за някакво израждане. За нищо на света не бих го пропуснал.

Джули отпи едра глътка от бърбъна. Питието й се стори кисело и опари гърлото й. Нямаше значение. Изпитваше нужда да пийне.

— Станах лекар заради парите — каза Фогърти. — По-късно се насочих към незаконните аборти, които бяха още по-добре платени и се превърнаха в мой основен занаят. Пък и не беше особено опасно, защото знаех какво върша и можех да подкупя някое длъжностно лице, ако се наложеше. С тлъстите хонорари не ти се налага да обявяваш много приемни часове. Разполагаш с много свободно време, пари и приятни преживявания от всякакъв род. Но никога в кариерата си не съм попадал на нещо по-интересно, по-очарователно и по-забавно от кашата с Полардови.

Джули се въздържа да прекоси стаята и да изрита дъртака не от уважение към възрастта му, а защото разказът щеше да остане недовършен, без някаква жизненоважна информация.

— Но раждането на първото дете на Розел не беше такова събитие, каквото очаквах — каза Фогърти. — Въпреки странните обстоятелства, беше здраво и по всички признаци съвсем нормално. Беше 1960 година й бебето се казваше Франк.

Отпуснал се на стола със страничните облегалки, Франк тихо стенеше, без да излиза от безпаметното си състояние.

Все още заслушана в разказа на доктор Фогърти чрез Даркъл, Вайълет се изправи и прехвърли боси крака през ръба на леглото. Разбута няколко котки, които се бяха сгушили до нея и изтръгна тих протест от Върбина, която рядко се задоволяваше само с мисловния контакт с близначката и се нуждаеше от сигурността на физическия допир. Котките се трупаха около краката на Вайълет, която виждаше света и през техните очи и затова уверено тръгна в мрака към отворената врата за тъмния коридор на втория етаж.

После се сети, че е гола и се върна да облече шортите и тениската.

Не се боеше от неодобрението на Канди или от самия Канди. Всъщност би приветствала насилствена проява на внимание, защото това би била извечната игра на хищника и плячката, на ястреба и мишката, на брата и сестрата. Канди беше единственото диво същество, в чиито разум Вайълет не можеше да проникне — макар да беше примитивен, брат й беше в същото време човек и излизаше извън кръга на способностите й. Но ако разкъсаше гърлото й, нейната кръв щеше да проникне в него и Вайълет щеше да стане част от брат си по единствения възможен начин. Нямаше друг начин и за неговото проникване в нея: само чрез хапане и разкъсване на плътта със зъби.