Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Фогърти обърна гръб на Боби и Джули и тръгна пак към писалището. Докато вървеше покрай лавиците с книги, почукваше с пръсти томовете, за да подчертае думите си.

Докато говореше за семейството, очевидно търсело генетичната катастрофа, Джули не можеше да не се сети за страданието на Томас, което го бе сполетяло, въпреки че родителите му водеха здравословен и нормален живот. Съдбата си играеше жестоко както с невинните, така и с виновните.

— Когато видя ненормалното бебе, Ярнел според мен беше готов да го убие и да го хвърли в боклука или най-малкото да го даде в приют. Но Синтия не искаше да се раздели с него, казваше, че е нейно дете, все едно дали има дефект или не. Нарече я Розел на покойната си баба. Подозирам, че искаше детето главно защото виждаше отвращението на Ярнел и знаеше, че присъствието на Розел непрекъснато ще му напомня за последствията от неговото насилие.

— Не можеше ли с хирургическа намеса да се остави само единият пол? — попита Боби.

— Днес е по-лесно. Тогава не ставаше.

Фогърти спря до писалището и извади от странично чекмедже бутилка бърбън и една чаша. Наля си питие и затвори бутилката, без да им предложи да пийнат. Джули не съжаляваше. Домът на Фогърти блестеше от чистота, но тя щеше да се почувства омърсена от каквато и да е храна или напитка.

Старецът отпи от топлия бърбън без вода или лед и каза:

— Освен това не е лесно да отстраниш органите на единия пол и да откриеш, че детето израства с външния вид и поведението тъкмо на този отхвърлен чрез операцията пол. Разбира се, вторичните полови белези съществуват и у бебетата, но не се различаваха лесно, особено през 1946 година. Както и да е, Синтия нямаше да допусне хирургическа намеса. Не забравяйте какво ви казах — вероятно дефектът на детето й се струваше като оръжие срещу брат й.

— Можели сте да застанете между тях и бебето — ядоса се Боби. — Можели сте да обърнете вниманието на здравните власти към страданието на детето.

— И за какво, моля ви се? Заради психичното благополучие на детето ли? Не бъдете наивни! — Лекарят отпи още бърбън. — Платиха ми добре, за да акуширам при раждането и да си затварям устата. Нямах нищо против. Занесоха бебето у дома, като продължаваха да настояват на своята версия за скитника-изнасилвач.

— Бебето… Розел… — заекна Джули, — имаше ли сериозни медицински проблеми?

— Никакви — увери я Фогърти. — С изключение на този дефект, беше здрава като кон. Умствено и физически се развиваше точно навреме като всяко дете и скоро стана ясно, че външно ще бъде жена. После се разбра, че нямаше да бъде кой знае колко привлекателна, по-скоро набита и яка, отколкото манекенка, краката и бяха доста едри и така нататък, но беше достатъчно женствена.

Франк продължаваше да гледа безизразно и отчуждено, но на лявата му буза мускулът потрепна два пъти.

Очевидно бърбънът отпусна лекаря, защото той пак си седна на мястото, облегна се на писалището и обгърна с длани чашата.

— През 1959 година, когато Розел беше на тринайсет, Синтия умря. По-точно се самоуби. Пръсна си черепа. На следващата година, около седем месеца след смъртта на сестра си, Ярнел дойде в кабинета ми с дъщеря си, тоест с Розел. Никога не я наричаше своя дъщеря, защото поддържаше версията, че е извънбрачната му племенница. Както и да е, Розел беше бременна на четиринайсет, на същата възраст, на която я бе родила Синтия.

— Боже Господи! — не се въздържа Боби.

Ударите се сипеха толкова бързо един след друг, че Джули беше почти готова да грабне бутилката уиски от писалището и да пие направо от нея, въпреки че беше на Фогърти.

Доволен от реакциите им, докторът отпи от бърбъна и им даде време да поемат удара.

Първа проговори Джули:

— Значи Ярнел е изнасилил дъщерята на сестра си, зачената от самия него?

Фогърти изчака, за да се наслади на мига.

— Не, не. Момичето го отвращаваше и съм сигурен, че не го е докоснал. Убеден съм, че Розел сподели с мен истината. — Пак пийна от чашата. — Синтия беше станала доста религиозна след раждането на Розел и чак до деня, когато се самоуби. Беше предала страстната привързаност към Бога и на дъщеря си. Момичето знаеше Библията наизуст. И така, Розел се появи бременна. Каза, че е решила да роди. Обясни, че Бог я е направил особена — ето как наричаше хермафродизма — била особена! Била чист съд, от който ще се родят благословени деца. Затова събрала спермата от мъжката си част и механично я поставила в женската си половина.