Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Седнали под прав ъгъл на бюрото, Джули и Хал махнаха ластиците от повече от половината пакети с пари. Прегледаха стодоларовите банкноти, проверяваха дали някои от тях имат последователни серийни номера, които да им подскажат, че парите са крадени от банка, спестовна или взаимоспомагателна каса или друго учреждение.

Внезапно Хал вдигна очи и попита:

— Защо преди Франк да се телепортира се появяват звуци като от флейта и течения?

— Кой знае? — отговори Джули. — Може би изместеният въздух го следва по някакъв тунел в друго измерение от мястото, откъдето тръгва, до мястото, където пристига.

— Просто си мислех… Ако оня мистър Синя светлина наистина съществува и търси Франк и ако Франк е чул флейтите и е усетил течението в алеята… значи мистър Синя светлина също може да се телепортира.

— Аха. И какво?

— Излиза, че Франк не е единствен. Има още някой като него, все едно какъв е. Може би дори повече от един.

— Ето още за какво трябва да помислим — отвърна Джули. — Ако мистър Синя светлина може да се телепортира и ако открие къде се намира Франк, няма да успеем да го скрием. Той ще може всеки миг да цъфне между нас. Ами ако пристигне с автомат и ни направи на решето, щом се материализира?

След известно мълчание Хал каза:

— Знаеш ли, градинарството винаги ми се е струвало приятна професия. Трябва ти само косачка, градинарска ножица и още няколко прости сечива. Режийните ти разноски са малки, пък и едва ли на някого ще му хрумне да те застреля.

Боби влезе след Франк в кабинета, където Джули и Хал проверяваха парите. Сложи лист хартия върху бюрото и обяви:

— Отстъпи мястото си, Шерлок Холмс. На света се появи по-велик детектив.

Джули обърна листа така, че двамата с Хал да четат едновременно. Беше разпечатка на лазерен принтер, която съдържаше информацията, че е подал молба до калифорнийската пътна полиция за удължаване на срока на шофьорската си книжка.

— Физическите данни съвпадат — отбеляза Джули. Наистина ли първото ти име е Франсис, а второто — Езекил?

Франк кимна.

— Не помнех, докато го видях напечатано. Но съм аз, няма грешка. Езекил.

Тя почука с пръст разпечатката.

— Адресът е в Ел Енканто Хайс — говори ли ти нещо?

— Не, дори не знам къде се намира Ел Енканто.

— До Санта Барбара — обясни Джули.

— И Боби каза същото. Не помня да съм бил там. Само че…

— Какво?

Франк се приближи до прозореца, погледна към далечното море, над което небето вече се беше прояснило съвсем. Няколко подранили чайки кръжаха в широка безупречна дъга, съвършенството им представляваше вълнуваща гледка. Но Франк явно не беше нито развълнуван от птиците, нито очарован от гледката.

Накрая, все още с лице към прозореца, промълви:

— Нямам спомен да съм бил в Ел Енканто Хайс… само че всеки път, когато чуя името, стомахът ми се свива, разбирате ли, сякаш съм на увеселително влакче, което шеметно се спуска надолу. А като се помъча да мисля за Ел Енканто, като се напрегна да си спомня нещо, сърцето ми се разтупква, устата ми пресъхва и дъхът ми секва. Затова ми се струва, че сигурно потискам някакви спомени, може би защото съм преживял нещо на онова място, нещо лошо… нещо, което се боя да си припомня.

— Срокът на шофьорската му книжка е изтекъл преди седем години — каза Боби — и според картотеката изобщо не е опитвал да я подновява. Всъщност тази година е трябвало да се изчистят старите данни и имахме късмет да попаднем на следата преди да я заличат — сложи още две разпечатки на бюрото. — Отстъпете, Шерлок Холмс и Сам Спейд.

— Това пък какво е?

— Рапорти за задържане. Франк е бил спиран за нарушения на правилника за движение по пътищата веднъж в Сан Франциско преди повече от шест години и втория път на магистрала 101, северно от Вентура преди пет години. И в двата случая не е имал шофьорска книжка и е бил задържан поради странно поведение.

На приложените към рапортите снимки се виждаше по-млад, дори по-закръглен мъж, но несъмнено беше техният клиент.

Боби бутна част от парите и седна на ръба на бюрото.

— И двата пъти е избягал от ареста и затова го търсят през цялото време, макар и не особено усърдно, защото не е извършил тежко престъпление.

— Нямам никакъв спомен — обади се Франк.

— В рапортите не се споменава как е избягал — продължи Боби, — но подозирам, че не е прерязал решетките с пила, нито пък е копал тунел или е изчовъркал оръжие от получения отвън сапун. Не е използвал общоприетите, традиционни методи за бягство от затвора. О, не, те не са за нашия Франк.