Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Изтощението само отчасти се дължеше на невъзможността му да спи повече от няколко часа на нощ. Ако можеше да се вярва на Хал Яматака и на двамата Дакота — а Франк не виждаше никакви причина да го лъжат, бе изчезвал необяснимо няколко пъти през нощта, макар и след завръщането и оставането му в леглото да не помнеше изобщо какво е правил. Каквато и да беше причината за изчезванията, където и да бе ходил и поради каквато и да е било причина, явно при изчезването се изразходваше енергия също както при ходенето, тичането, вдигането на тежести или друго физическо усилие. Затова най-вероятно слабостта и безкрайната умора се дължаха главно на загадъчните му нощни пътувания.

Боби Дакота бе изчоплил само няколко метални зъбци от тока на обувката. Загледа се в тях за миг, остави ножчето, облегна се на канапето и обърна поглед към мрачното, макар и вече не дъждовно небе зад големите прозорци на кантората. Всички мълчаха, чакаха да чуят заключението му за състоянието на дрехите и обувките.

Дори изтощен, обзет от собствените си страхове и само след еднодневно познанство със семейство Дакота, Франк долавяше, че Боби има по-богато въображение и по-подвижен ум от двамата. Джули вероятно беше по-умна от съпруга си, но тя мислеше по-методично, което силно намаляваше възможностите за внезапни логически преходи, прозорливи умозаключения и находчиви решения. По-често от Боби се оказваше права, но когато фирмата решаваше проблема на клиента си бързо, сполучливото решение обикновено бе заслуга на Боби. Двамата взаимно се допълваха и Франк разчиташе именно на това за своето спасение.

Боби пак се обърна към Франк и каза:

— Ами ако по някакъв начин можеш да се телепортираш, да се преместваш в пространството за частица от секундата?

— Но това е… вълшебство — възрази Франк. — Не вярвам във вълшебства.

— О, аз пък вярвам — отговори му Боби. — Не във вещици, магии и духове в бутилки — вярвам, че могат да се случват фантастични неща. Самият факт, че светът съществува, че сме живи, че можем да се смеем, да пеем, да усещаме допира на слънцето върху кожата… това ми се струва истинско вълшебство.

— Да се телепортирам ли? Дори и да мога, не зная, че притежавам такива способности. Очевидно първо трябва да заспя. Което означава, че телепортирането трябва да е функция на подсъзнанието и не зависи от волята ми.

— Не спеше, когато се появи отново в болничната стая или пък следващите пъти — обади се Хал. — Може би първия път, но после не. Очите ти бяха отворени. Разговаряше с мене.

— Но аз не помня — каза Франк притеснено. — Помня само, че заспах, после изведнъж се озовах буден в леглото, потиснат и объркан, а вие всички бяхте около мен.

Джули въздъхна.

— Телепортиране. Как е възможно?

— Нали видя? — Боби сви рамене, сетне взе чашата кафе и отпи. Изглеждаше по-спокоен от всички останали в стаята, сякаш да имаш клиент с изумителни психични способности е ако не в реда на нещата, то поне неизбежно, както дългогодишният опит в занаята би трябвало да ти подсказва.

— Видях как изчезна — съгласи се Джули, — но не съм сигурна дали това е доказателство, че той… се телепортира.

— Когато изчезна — не отстъпваше Боби, — той е отишъл някъде. Нали така?

— Ами… да.

— Е, преместването от едно място на друго само за миг, като проява на волята… поне за мен си е чисто телепортиране.

— Но как? — попита Джули.

Боби пак сви рамене.

— Засега няма никакво значение. Просто приеми предположението за телепортирането като отправна точка.

— На теория — подсказа Хал.

— Добре — съгласи се Джули. — Нека предположим теоретично, че Франк може да се телепортира.

За Франк, откъснат от собствените си преживявания заради амнезията, това беше все едно като да предположи, че желязото е по-леко от въздуха, за да приеме аргумента за възможността цепелинът да лети. Въпреки всичко реши да го приеме.

Боби продължи:

— Добре, тогава предположението ни обяснява състоянието на дрехите.

— Как? — недоумяващо попита Франк.

— Ще стигна и до дрехите. Слушай. Първо, да допуснем, че телепортирането изисква атомите на тялото ти временно да се разделят и миг по-късно пак да се съединят на друго място. Същото важи за дрехите и за всичко останало, което си хванал здраво, като например решетката на леглото.

— Като капсулата за телепортиране в оня филм, „Мухата“ — подсказа Хал.

— Да — потвърди Боби, който видимо се въодушевяваше. Остави кафето, приседна на ръба на канапето и започна оживено да жестикулира, докато говореше. — Нещо подобно. Само че способността е вътрешен дар на Франк, а не се дължи на някаква футуристична машина. Той като че си представя, че се намира някъде другаде, разглобява се за част от секундата — хоп! — и пак се сглобява на другото място. Разбира се, предполагам също, че разумът остава непокътнат, докато тялото е пръснато на отделни атоми, защото единствено силата на разума прехвърля милиардите частици и ги подкарва като овчарско куче, а после ги споява на съответните места.