Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Въпреки че умората беше достатъчно голяма, за да се дължи именно на такава невъобразимо сложна и изискваща усилия задача, като току-що описана от Боби, Франк не изглеждаше убеден.

— Хм, не знам… Такива неща не се учат в училище. В университета няма курс по телепортиране. Значи е… инстинкт? Дори да допуснем, че инстинктивно зная как да разбия тялото си на атоми, да ги пратя нанякъде и после пак да ги съединя… как е възможно човешкият ум, бил той и на най-великият гений, да следи едновременно милиарди частици и да ги върне точно на определените места? За това са нужни стотици гении, дори хиляди, а аз изобщо не съм гений. Е, не съм глупак, но и не съм по-умен от средното равнище.

— Сам си отговори на въпроса — кг за Боби. — За това не ти е нужна свръхчовешка интелигентност, защото телепортирането не е главно функция на интелекта. Не е и инстинкт. То е… ами, заложена в гените способност, като зрението, слуха или обонянието. Представи си го по следния начин: всяка сцена, която наблюдаваш, се състои от милиарди отделни цветове, светлини, отсенки и повърхности, но очите ти мигновено подреждат безбройните данни и ти дават ясна картина. Не е нужно да мислиш за гледането. Просто гледаш, машинално. Разбираш ли какво имах предвид, когато говорех за вълшебството? Зрението е почти вълшебно. При телепортирането вероятно трябва да задействаш някакъв пусков механизъм — например да пожелаеш да се озовеш другаде, но оттам нататък нещата стават автоматично. Разумът ти го прави също както очите обработват мигновено милиардите данни за всяка гледка.

Франк стисна клепачи и се съсредоточи върху желанието да се озове в приемната. Отвори очи, разбра, че все още е във вътрешния кабинет и каза:

— Не става. Не е толкова лесно. Не мога да го правя с усилие на волята.

Намеси се и Хал:

— Боби, да не би да искаш да кажеш, че всички притежаваме такива способности, но само Франк е разбрал как да ги използва?

— Не, не. Вероятно това е генетична заложба, притежавана единствено от Франк, може би дори е талант, породен от генетично увреждане.

Всички замълчаха, за да осмислят догадката му.

Отвън гъстият слой облаци се пропукваше, лющеше се и под него прозираше все повече от старата синя боя на небето. Но проясняването на времето не подобри настроението на Франк.

Накрая Хал Яматака посочи купчината дрехи върху масичката.

— Как всичко това обяснява състоянието на дрехите?

Боби взе синия памучен пуловер и обърна към тях кръпката в цвят каки.

— Добре, да предположим, че разумът автоматично насочва всички молекули на тялото в процеса на телепортирането без никаква грешка. Той може да се справи и с другите вещи, които Франк иска да вземе със себе си — например дрехи…

— И чанти, пълни с пари — добави Джули.

— Но защо решетката на леглото? — попита Хал. — Няма никаква причина да е искал да я вземе със себе си.

Боби се обърна към Франк:

— Сега не можеш да си спомниш, но в поредицата от телепортирания си бил съвсем наясно какво става. Мъчел си се да спреш, помолил си Хал да ти помогне и си сграбчил решетката, за да се спреш, да намериш опора в болничната стая. Съсредоточил си се върху решетката, затова си я отнесъл със себе си. Колкото до бъркотията в дрехите… Може би разумът ти се е съсредоточил първо върху правилното сглобяване на тялото, защото безпогрешното физическо възпроизвеждане има първостепенно значение за оцеляването ти, но понякога сигурно не ти остава достатъчно енергия за да се справиш с второстепенните неща като дрехите.

— Добре — отвърна Франк. — Не помня нищо от преди последната седмица, но оттогава за пръв път ми се случва подобно нещо, въпреки че явно съм… пътувал не една нощ. Дори и така да е, дори дрехите ми да се връщат в изряден вид, самият аз като че се уморявам повече, отслабвам, все повече се обърквам от ден на ден…

Не се наложи да довърши мисълта си, защото тревогата в техните очи и лица ясно показваше, че го разбират. Ако той наистина се телепортираше и ако усилието изискваше огромна енергия, която не може да се възстанови с почивка, постепенно щеше да става все по-небрежен при възстановяването на дрехите или другите предмети, които се опитва да вземе със себе си. И нещо още по-важно — можеше да настъпи момент, когато ще се затрудни и при възстановяването на тялото. Можеше да се върне от някое среднощно пътешествие с нишки от пуловера, вплетени в дланта, липсващата кожа да е бледа кръпка върху тъмната обувка, а изместената кожа на обувката да се появи като част от езика му… или група необичайни клетки в мозъчната му тъкан.