Дийн Кунц - Непознати пътища

— Ама засега не се справям, нали? Трима души са мъртви.

— Трима, които щяха да загинат и без това — настоя Селест. — Които със сигурност са загинали последния път, когато си преживял тази нощ. Ужасно е, болезнено е, но ми се струва, че така е било писано и тази част от събитията не може да бъде променена.

Джоуи потъна в още по-дълбоко отчаяние:

— Тогава какъв е смисълът да получа втори шанс, щом не мога да спася тези хора?

— Защото можеш да спасиш други, преди нощта да свърши.

— Но защо не всички?

— Престани да се самоизмъчваш. Не ти решаваш колко хора можеш да спасиш и доколко можеш да промениш съдбата. Всъщност смисълът да получиш втори шанс не е да спасиш някого в Коъл Вали.

— С изключение на теб.

— Може би дори и мен не. Може би и аз не мога да бъда спасена.

Джоуи изгуби ума и дума. Думите и му прозвучаха така, като че ли Селест бе готова да приеме хладнокръвно смъртта, ала за него гибелта и щеше да бъде тежък удар.

— Може да се окаже, че единственото, което трябва да направиш, е да попречиш на Пи Джей да продължи. За да не продължи да убива още двайсет години. Може би само това се очаква от теб, Джоуи. А не да ме спасиш. Мен или другите. А просто да спреш Пи Джей да върши неща, по-жестоки дори и от тазвечерните. Може би Бог иска само това от теб.

— Тук не са замесени богове. Тази нощ в Коъл Вали няма бог.

Селест стисна ръка и ноктите й се забиха в плътта му.

— Как можеш да говорят така?

— Иди и виж хората оттатък!

— Това е глупаво.

— Как е възможно един милостив бог да позволи подобно нещо да се случи?

— И по-умни от нас са се опитвали да отговорят на този въпрос.

— И са се провалили.

— Това обаче не означава, че няма отговор — рече тя и гневът и нетърпението и нараснаха. — Джоуи, ако не Бог ти е дал възможност да поправят нещата, тогава кой?

— Не знам — нещастно отвърна той.

— Да не би да мислиш, че е Род Стърлинг и че сега си в капан в зоната на здрача? — сряза го тя.

— Не, естествено, че не.

— Тогава кой?

— Може би просто… просто това е някаква физическа аномалия:. Обикновено нагъване във времето. Някаква енергийна вълна. Необяснима и безсмислена. Не знам. Откъде, дявол го взел, да знам?

— Аха. Сега ми е ясно. Просто някакъв дефект във великата машина на вселената — саркастично рече Селест и пусна ръката му. — По-логично е, отколкото божествената намеса.

— Значи не сме в зоната на здрача, а? Сега сме на космическия кораб „Ентърпрайз“ с капитан Кърк и ни нападат енергийни бури, които ни изхвърлят във времеви огъвания.

Джоуи мълчеше.

— Спомняш ли си „Стар Трек“? Някой въобще спомня ли си го през 1995?

— Дали си го спомняме? Та той е по-печеливша индустрия от „Дженерал Мотърс“.

— Нека ти покажа коя е желязната логика тук. Ако това чудо, което ти се случи, е нещо случайно и безсмислено, защо тогава не те върна назад във времето, в някой скучен ден, когато си бил на осем и си повръщал от гаден грип? Защо не преживяваш пак някой ден от предния месец, когато си киснал в караваната си във Вегас, полупиян и втренчен в серийките с Мики Маус? Или смяташ, че една съвсем случайна физическа аномалия ще ти даде шанс да се върнеш в най-важната нощ от живота си, в нощта на нощите, в момента, когато всичко се е объркало и ти си заживял без надежда за бъдещето?

Думите и го успокояваха и макар че все още се чувстваше отчаян, ръцете му вече не трепереха и той събра пръсналите се патрони и презареди пушката си.

— Може би — продължаваше да говори Селест — преживяваш тази нощ отново, не за да правиш нещо, не за да спасиш хората, не за да накараш Пи Джей да спре и да станеш герой. Може би ти е даден шанс да я изживееш, за да повярваш отново.

— Да повярвам в какво?

— В един свят, който не е без значение, в живот, който не е безсмислен.

Понякога Селест като че ли четеше мислите му. Повече от всичко на света Джоуи искаше да вярва в нещо, както когато беше помощник на свещеника преди много време. Но сега се люшкаше между надеждата и отчаянието. Сети се колко благодарен бе, когато откри, че отново е на двайсет, колко благодарен бе за онова, което му дари този втори шанс. Обаче сега като че ли повече вярваше, че е в зоната на здрача или в някакъв квантов джоб, отколкото в Бог.

— Да повярвам. Точно това искаше от мен и Пи Джей. Просто да му повярвам, да повярвам, че е невинен без никакво доказателство. И аз го направих. Повярвах му. И виж докъде ме докара това.

— Може би не това, че си повярвал на Пи Джей, е съсипало живота ти.