Дийн Кунц - Непознати пътища

Освети с фенерчето за трети път, после още веднъж и се намери на стълбите. На втория етаж имаше три малки стаи и баня и Джоуи ги огледа набързо.

Ако Пи Джей наблюдаваше къщата, присветването на фенерчето сигурно беше предизвикало любопитството му.

Въпреки напредналата си възраст и нуждата от бастунче Хана явно бе живяла на втория етаж и в спалнята й Джоуи откри каквото му трябваше.

Старицата си бе направила олтарче на Богородица в единия ъгъл на стаята — на трикрака триъгълна масичка бе поставена керамична статуетка на Светата Дева, трийсетина сантиметра висока, с малка електрическа крушка в основата, която нежно осветяваше Мадоната. На масичката имаше и три рубиненочервени стъклени свещничета с изгасени молитвени свещички в тях.

Джоуи присветна с фенерчето още веднъж, за да се увери, че чаршафите на леглото са бели, сетне ги издърпа. Внимателно уви статуетката и другите предмети във вързопче. Отново се върна в хола.

Вятърът нахлуваше през счупения прозорец и развяваше завесите. Джоуи за миг остана неподвижен в подножието на стълбището, напрегнат до припадък, докато не осъзна, че всъщност единственото нещо, което се движеше в стаята, бяха завесите. Въпреки нахлуващия свеж въздух в стаята миришеше като в багажника на колата, в която беше натъпкан трупът на увитата в мушама блондинка.

В кухнята вратата на хладилника беше открехната и на процеждащата се студена светлина Селест все още претърсваше шкафчетата.

— Намерих кана и я напълних с вода — обясни момичето. — Взех и кибрит, но още не съм открила свещи.

— Продължавай да търсиш — каза Джоуи и пусна на земята вързопчето от чаршафите на Хана.

Освен изхода за верандата в кухнята имаше и друга врата. Джоуи я открехна. Нахлулият мразовит въздух донесе слабата миризма на бензин и машинно масло и той се досети, че току-що е открил изхода за гаража!

— Ей-сега се връщам — каза на Селест.

Светлината на фенера разкри единствения прозорец в помещението, който бе покрит с цветен найлон. Джоуи включи лампата.

Стар, но поддържан понтиак с озъбена хромирана усмивка стоеше самотен на стенда.

Край грубата работна маса в гаража имаше отворено шкафче с инструменти. След като избра най-големия от чуковете в шкафа, Джоуи потърси в кутиите с пирони, докато откри размера, който му бе нужен.

Когато се върна в кухнята, Селест вече бе открила шест свещи. Очевидно Бет ги беше купувала, за да украси коледната трапеза. Бяха високи и дебели: три червени, три зелени, и всички бяха с плодов аромат. Джоуи се бе надявал да открият прости бели свещи.

— И с тези ще стане.

Той развърза чаршафите и прибави коледните свещи, пироните, кибрита и чука към останалите неща.

— За какво са всички тези неща? — попита Селест.

— Ще участваме във фантазията му.

— Каква фантазия?

— Нямам време да ти обяснявам. Ще видиш. Хайде.

Селест взе пушката си и каната с вода, а Джоуи понесе вързопа в една ръка и пушката си — в другата. Така нямаше да могат да се прицелят мигновено при опасност и да стрелят, за да се защитят. Джоуи обаче разчиташе на желанието на брат си да си поиграе с тях като котка с мишка. Пи Джей се наслаждаваше на страха им, опиваше се от него.

Излязоха през входната врата смело, без да се колебаят. Искаха да привлекат вниманието на Пи Джей и да подразнят любопитството му, а не да се оставят да ги убие. Стомахът на Джоуи се сви на топка в очакване на ужасния изстрел, насочен не срещу него, а срещу изваяната главица на Селест.

Двамата слязоха по стъпалата на верандата, отправиха се под дъжда към края на алеята и после свърнаха наляво. Поеха обратно към пътя. Вентилационните тръби по Норт Авеню внезапно изпъшкаха, сякаш изведнъж бяха пламнали стотици газови горелки. Изригнаха стълбове гибелен жълт огън със сини езици. Селест уплашено изпищя.

Джоуи пусна вързопа и сграбчи пушката с две ръце, въртейки се наляво-надясно. Беше толкова нервен, че в първия момент бе готов да обвини Пи Джей за изригването на подземните огньове. Дори и да бе наблизо обаче, брат му не се издаде. Този път огнените езици не се развяха за секунди като алени знамена и не изчезнаха мигновено под напора на буреносния вятър. Вместо това те направо засвистяха над металните прегради.

Земята не се разтресе като преди, но ожесточеното избухване на газовете през металните шахти възпроизведе неописуем рев. Странно, но вместо да им се стори естествен, предизвикан от природата, звукът ужасно им заприлича на ядовит писък на някакъв титан, вбесен и затворен в подземния ад.