Дийн Кунц: Пророчество

И така…

Въпреки споровете за състоянието на майка ми и за това дали е обвинила баща ми за родилните си мъки, или пък е споделила за липсата на сирене, за случилото се след това са в относително съгласие. Баща ми видял телефон на стената до вратата и се обадил да повика помощ.

Но това по-скоро било интерфон, отколкото истински телефон и затова вместо нормалните копчета, имало само четири бутона, всеки ясно надписан:

ПЕРСОНАЛ, ФАРМАЦИЯ, ПОДДРЪЖКА, ОХРАНА.

Татко натисна ОХРАНА и информира дежурния служител, че има убити хора, че нападателят, облечен като клоун, може би в момента излиза от сградата и че Мади се нуждае от спешна медицинска помощ.

Майка ми, дошла вече на себе си (ако преди това не е била), се разкрещя:

— Къде ми е бебето?

С телефонната слушалка на ухо, баща ми се обърна към нея изненадан:

— Не знаеш къде е?

Мъчейки се да се надигне, с лице, сгърчено от силна болка, мама каза:

— Откъде да знам? Изгубила съм съзнание. Как така някой е бил убит? Господи, кой е убит? Какво става? Къде ми е детето?

Въпреки че родилната зала нямаше прозорци, въпреки че беше обградена от коридори и други стаи, които съвсем я изолираха от външния свят, в далечината се чу вой на сирени.

Татко си спомни отблъскващия образ на Бизо в коридора, пистолета в дясната му ръка, бебето, гушнато в лявата. Гърлото му се сви и изтормозеното му сърце заби по-бързо.

Може би жената на Бизо и детето му са умрели при раждането. Може би малкото в ръцете му не е било неговото, а малкия Джеймс — или Дженифър — Ток.

— Помислих си, че е отвлечено — разказваше татко. Сетих се за бебето на Линдбърг и за Франк Синатра Джуниър, отвлечени заради откуп; за отгледания от маймуни Тарзан и всъщност каква връзка имаха те? Исках да изкрещя, но не можах и се почувствах точно като онова зачервено бебе с отворена уста, и като си помислих за бебето, о, в този момент просто знаех, че си бил ти, моят Джими.

Готов на всичко, за да спре Бизо, татко пусна телефона и хукна към отворената врата на коридора. Там почти се блъсна в Шарлин Колман, сестра, която сега носеше бебе в ръцете си.

То имаше по-широко лице от това на бебето, което Бизо беше отвлякъл в бурната нощ. Кожата му беше румено-розова, а не петнисточервена. Според татко очите му били бистри и сини, а лицето му сияело от почуда.

— Скрих се с вашето бебе — каза Шарлин Колман. Скрих се от този ужасен човек. Разбрах, че е такъв още, когато дойдоха с жена си. Той носеше тази грозна шапка в сградата и даже не се извини за това.

Иска ми се да можех да потвърдя като присъстващ на случилото се, че всъщност това, което е притеснило Шарлин от самото начало, не е било клоунският грим на Бизо, злобните му тиради по адрес на акробатите или налудничавият поглед от очи, въртящи се като огнени колела, а просто шапката му. За нещастие на възраст по-малко от час все още не бях научил английски и даже не знаех кои са тези хора.

Треперещ от вълнение, татко ме взе от сестрата и ме занесе при майка ми. Сестрата повдигна леглото и постави още възглавници, така че майка ми да може да ме подържи.

Баща ми беше сигурен, че първите и думи към мен били:

— Дано да си си заслужавал болката, малък ми синеочко, защото, ако се окаже, че си неблагодарник, ще превърна живота ти в ад.

Обляна в сълзи, поразена от случилото се, Шарлин разказа последните събития и обясни как е успяла да ме скрие на сигурно място, когато започнала стрелбата.

Неочаквано повикан да се погрижи едновременно за две жени с трудно раждане, доктор Макдоналд нямало как да открие квалифициран лекар, който да се отзове веднага. Разпределил вниманието си между двете пациентки, тичайки от едната стая в другата, като разчитал на помощта на сестрите. Задачата му се усложнила от периодично намалящото се осветление и съответно от притеснението дали може да се разчита на генератора на болницата, в случай че бурята прекъсне електричеството.

На Натали Бизо не и беше оказана предродилна медицинска помощ. Оказа се, че страда от прееклампсия. По време на раждането получила силни конвулсии, застрашаващи не само нейния живот, но и този на нероденото и дете.

Междувременно майка ми се измъчвала от родилни болки, идващи от липсата на разкритие. Венозните инжекции синтетичен окситоцин първоначално не предизвикали нужните контракции, които биха позволили на майка ми да ме изхвърли навън.

Натали родила първа. Лекарят опитал всичко, за да я спаси — трахеална тръба, за да може да диша, инжекции антиконвулсанти, но покачващото се кръвно налягане и конвулсиите довели до масивен мозъчен кръвоизлив, който бил фатален. Точно когато пъпната връв между бебето на Бизо и мъртвата му майка била прерязана, моята майка, изтощена, но все още бореща се да ме прогони от себе си, най-накрая получила разширение на шийката. Представлението на Джими Ток започнало. Преди да се нагърби с трудната задача да съобщи на Конрад Бизо, че се е сдобил със син, но е загубил съпругата си, доктор Макдоналд се погрижил за мен и според Шарлин Колман, заявил, че това голямо парче месо със сигурност ще се превърне във футболен герой.