Дийн Кунц: Пророчество

Постигнала успех в пренасянето ми от утробата в големия свят, майка ми веднага загубила съзнание. Не чула предсказанието на лекаря и видяла широкото ми, розово, удивено лице едва когато моята спасителка Шарлин се втурнала и ме представила на баща ми.

След като доктор Макдоналд ме даде на сестра Колман, за да бъда измит и увит в бяла памучна пелена, и след като се увери, че майка ми само е загубила съзнание и ще се съвземе след минути дори и без амоняк за вдишване, той махна гумените ръкавици, свали хирургическата маска и отиде във фоайето, за да успокои Конрад Бизо, доколкото може.

Почти веднага започнаха и крясъците — обидни думи, параноични обвинения, най-мръсните изрази, произнасяни от най-разгневения възможен глас.

Виковете стигнаха дори до Колман, която се намираше в обикновено спокойната и добре изолирана родилна зала. Ако не можеше да разбере, че това е странната реакцията на Бизо след загубата на жена му, то със сигурност долавяше яростта в гласа.

Когато излезе в коридора, за да чуе Бизо по-добре, вътрешното чувство я накара да ме увие в одеялце и да ме вземе със себе си.

В коридора срещна Луис Хансън, друга сестра, която държеше в ръцете си бебето на Бизо. Луис също се бе осмелила да се приближи, за да чуе невъздържаното избухване на клоуна.

Луис допусна фатална грешка. Тя се запъти към затворената врата на фоайето, мислейки, че при вида на сина си Бизо ще се успокои и силната мъка, която е разпалила яростта му, ще бъде потушена.

Шарлин беше успяла да се отърве от агресивен съпруг и не вярваше, че родителското чувство може да надделее над лудостта, обхванала мъж, който в момент на непреодолима загуба реагира с гняв и заплахи, а не със сълзи или с нежелание да приеме истината. Освен това тя си спомни и шапката, която той продължи невъзпитано да носи и в сградата. Шарлин усети, че се задават неприятности. Големи неприятности.

Тръгна заедно с мен по вътрешния коридор на родилното отделение към отделението за новородени. Докато вратата зад нас се люлееше, тя чу изстрела, който уби доктор Макдоналд.

Тази стая се състоеше от бебешки креватчета, в които се бяха свили новородените, повечето спяха, а няколко гукаха. Нито едно не плачеше засега. Огромен прозорец заемаше една от дългите стени, но от другата му страна в момента нямаше нито един горд баща, баба или дядо. При бебетата имаше две сестри. Те бяха чули крясъците, след това и изстрела и бяха по-склонни да се подчинят на съветите на Шарлин.

Сестра Колман ги увери, че престъпникът няма да нарани бебетата, но със сигурност ще убие всеки от персонала на болницата, който му се изпречи на пътя.

Въпреки това, преди да побягнат, всяка сестра грабна по едно бебе, терзаейки се за тези, които трябва да оставят. Изплашени от последвалия втори изстрел, те продължиха с Шарлин покрай големия прозорец, извън родилното отделение, в големия коридор. Трите заедно с поверениците си се скриха в стая, където спокойно си спеше някакъв мъж. Приглушената светлина трудно разсейваше мрака, светкавиците успяваха само да разклатят слабо сенките.

Притихнали, трите сестри се бяха притиснали една в друга, докато Шарлин не чу сирени в далечината. Този приканващ стон я заведе до прозореца, откъдето се виждаше паркингът пред болницата; надяваше се да зърне полицейски коли.

Вместо това видя как Бизо прекосява измития от дъжда асфалт с бебето си на ръце. Изглеждаше като сянка в неприятен сън, странна, измъкваща се, от тези, които биха могли да се видят в нощта на апокалипсиса, когато земята се разцепи, за да покани ядосаните множества от прокълнати.

Шарлин е преселничка от Мисисипи и е баптистка, чиято душа е изпълнена с поезията на Юга.

Бизо беше оставил колата си на такова разстояние, че през дъждовната завеса и зад жълтия натриев плащ около лампите беше невъзможно да се види какъв е моделът или цветът и. Шарлин го наблюдаваше как потегля, надявайки се, че полицията ще го пресрещне, преди да е стигнал до близката магистрала, но задните му светлини изчезнаха в мрака.

Заплахата беше отминала и тя се върна в родилната зала, когато мислите на татко препускаха между трагедията с бебето на Линдбърг, Румпелстилтскин и отгледания от маймуни Тарзан, точно навреме, да го успокои, че не съм отвлечен от клоун с наклонност да убива.

След време баща ми потвърди, че часът на раждането ми, големината и теглото ми съвсем точно са съвпаднали с предсказанията на дядо ми. Първото доказателство, че събитията в интензивното отделение са били не просто необикновени, а свръхестествени, дошло, докато майка ми ме държала. Баща ми разгънал одеялцето и открил, че пръстите на краката ми са сраснали, както Джоузеф предсказал.