Дийн Кунц - Пророчество

— Синдактилия — казал татко.

— Това се оправя — уверила го Шарлин и очите и се разширили от удивление. — Откъде знаеш този термин?

Баща ми нежно, с любов и удивление погалил срасналите ми пръсти и само повторил:

— Синдактилия.

Синдактилия е не само медицински термин на моя недъг, но и характеристика на целия ми трийсетгодишен живот. Различни събития често се спояват от неочаквана логика. Моменти, разделяни от много години, неочаквано се съединяват, сякаш единството време-пространство се огъваше от някаква сила, притежаваща странно чувство за хумор или логика със спорни качества, но толкова заплетена, че чак загадъчна. Хора, нямащи нищо общо един с друг, откриват, че са свързани от съдбата, както два пръста от една кожна обвивка.

Хирурзите са се погрижили за краката ми толкова отдавна, че не съм запазил и най-слабия спомен за тези процедури. Нямам проблеми с ходенето, мога да бягам, когато се налага, даже танцувам, макар и да не умея.

Въпреки цялото ми уважение към паметта на доктор Ферис Макдоналд, никога не станах футболен герой, а и никога не пожелах да стана. Семейството ми никога не се е интересувало от спорт.

Вместо това ние сме страстни почитатели на пастичките, еклерите, плодовите пити, тортите и сладкишите, а също така и на непопулярния пай със сирене и броколи, сандвичите „Рюбен“ и всички удивителни ястия, приготвени от майка ми. Бихме разменили тръпката и славата на всички игри и състезания, съществували някога, за една вечеря заедно, съпътствана от разговори и смеха, бликващи като бърз поток с разгъването на салфетките и нестихващи до последната глътка кафе.

С годините ръстът ми се беше променил от петдесет на сто осемдесет и три сантиметра. Теглото ми — от четири килограма и петдесет и шест грама беше нараснало до осемдесет и пет килограма, което би трябвало да докаже твърдението ми, че съм в най-добрия случай здравеняк, далеч не толкова грамаден, за колкото ме смятат повечето хора.

Петото от десетте предсказания на дядо ми, че всички ще ми казват Джими, също се сбъдна.

Още при запознаването хората сякаш определяха Джеймс като прекалено официално, а Джим за прекалено сериозно или неподходящо. Дори в случаите, когато се представях, наблягайки на името си — Джеймс, всички започваха да ме наричат Джими с такава фамилиарност и лекота, сякаш ме познават от времето, когато лицето ми е било следрожденно розово, а пръстите ми са били сраснали.

Сега, когато правя тези аудиозаписи с надеждата да доживея написването и издаването им, четири от петте фатални дни са отминали. Те бяха еднакво и по различен начин ужасни, всеки от тях съдържащ в себе си неочакваното и мъчението, някои, носещи нещастие, но всички носещи и нещо друго. Още много други неща. А сега… ето го и първият.

С родителите ми прекарахме двайсет години, преструвайки се, че точността на първите пет предсказания на Джоузеф не означава непременно, че следващите пет ще се сбъднат. Детството и тийнейджърските ми години минаха гладко без каквото и да е доказателство, че животът ми може да бъде йо-йо на ластика на съдбата.

Въпреки това първият от тези пет дни безмилостно наближаваше — четвъртък, 15 септември 1994, и ние бяхме притеснени. Дневната доза кафе на мама се увеличи от десет на двайсет чаши.

Тя имаше интересна връзка с кофеина. Вместо да дразни нервите и, чашата кафе ги успокояваше.

Ако сутрин не изпиеше нормалните три чаши, около обяд не можеше да си намери място като бръмчаща на прозореца муха с разбити надежди. Ако до вечерта не изпиеше осем, стоеше будна в леглото, толкова бодра, че не само преброяваше докъм хиляда овце, но и ги кръщаваше и измисляше засукана житейска историйка за всяка една.

Според татко обърканият метаболизъм на Мади беше пряк резултат от това, че баща и бил шофьор на камион, който лапал кофеинови таблетки, но-доз вместо бонбони.

— И така да е — понякога отговаряше мама, — какво се оплакваш? Когато бяхме гаджета, беше достатъчно само да налееш пет-шест чаши евтино кафе в мен, за да ме направиш податлива като гума.

С наближаването на 15 септември 1994 година притеснението на баща ми пресече крем карамела, направи коричката на пая мека и крема брюле на топчета. Той не можеше да се съсредоточи върху рецептите си, нито върху фурните.

Смятам, че аз успях да се справя с очакването сравнително добре. Последните два дни преди първата от петте съдбовни дати е възможно да съм се блъснал в повече затворени врати от обикновено и да съм се препъвал по стълбите повече от нормалното за мен. И, признавам си, наистина изпуснах чука върху крака на баба Роуина, докато се опитвах да поставя една картина. Но все пак върху крака, не върху главата и а и единствения път, когато препъването доведе до падане, просто се изтъркалях по едни стълби и нищо не си счупих.