Дийн Кунц - Пророчество

Полицаите се смениха. Този, който си тръгваше, взе със себе си торбичка със сладки; новодошлият носеше празна торбичка.

Когато светът започваше да работи, ние си лягахме. Сега обаче само баба и бебето бяха способни да заспят. Понеделник сутрин си отиваше без инциденти. Настъпи обяд и следобед.

Охранителите се смениха отново в четири часа, а час по-късно се спусна зимният полумрак.

Липсата на събития не ме окуражи. Напротив. Когато настъпиха и последните шест часа, всеки нерв в тялото ми се сви като пружинка на часовник на експерт по организация на труда.

В това състояние, освен да се прострелям сам в крака, не знам какво друго бих могъл да направя. Още един момент от семейната история, достоен за собствена възглавничка.

В седем часа Хю Фостър се обади да каже, че къщата ни е в пламъци. Според пожарникарите всичко говори за умишлен палеж.

Първата ми мисъл беше да се впусна към огъня, да съм там, да направя нещо.

Полицай Паолини, който беше на смяна вкъщи, направи убедителното предположение, че Бизо може да е подпалил къщата, за да ме накара да изляза навън. Останах с жена си, дъщеря си и добре въоръженото семейство.

Към осем часа научихме, че къщата е изгоряла до основи с такава бързина, че са останали само горещи въглени. Очевидно вътрешността е била обилно залята с бензин, преди да се драсне клечката. Не било възможно да се спасят никакви мебели, никакви кухненски уреди, никакви дрехи. Никакви спомени.

Върнахме се на масата в гостната, този път за да вечеряме, не по-спокойни, не по-малко притеснени, не по-малко нащрек. Когато стана десет часът, нищо друго не се беше случило и започнахме да се чудим дали най-лошото вече не е минало.

Да изгубиш къщата си и всичките си материални придобивки в пожар не е много приятно нещо, съгласен съм, но е много по-добре от това да бъдеш прострелян два пъти в крака и е неизмеримо по-добре от това невероятната ти красива дъщеричка да бъде отвлечена от маниак.

Бяхме готови на тази сделка със съдбата: вземи къщата и всичките ни придобивки, няма да се сърдим, само да знаем, че ще доживеем третия фатален ден според дядо Джоузеф — 23 декември 2002 година, понеделник. Тази цена за почти четиригодишно спокойствие изглеждаше ниска.

Към единайсет часа всички — дори и полицай Паолини, който отиде на поредния си оглед — решихме, че съдбата е приела предложението. Колебливо празнично настроение започна да освежава разговора ни.

Хю се обади с новини, които сякаш слагаха край, но не ни накараха да вдигнем тост с шампанско.

Докато пожарникарите разчиствали мястото и прибирали маркучите, един от тях забелязал, че пощенската ни кутия била отворена. В нея намерил буркан. В буркана сгънато парче хартия.

На хартията имало четливо написано съобщение за нас. По-късно полицията свързала почерка с Конрад Бизо попълнените от него формуляри при постъпването на жена му Натали в болницата в нощта на моето раждане. Това не беше просто съобщение. Това беше обещание.

„Ако някога имате момче, ще се върна за него.“

Корените на живота не трябва да тънат в страх. Родени сме за чудеса, за радост, за надежда, за любов, за възхищение пред загадката на съществуването, за да ни грабне красотата на света, да търсим истина и смисъл, да трупаме мъдрост и чрез отношението си към другите да осветяваме ъгълчето, в което се намираме.

Само със съществуването си, невиждан, скрит в някой окоп, Конрад Бизо правеше света по-мрачно място, но въпреки това ние живеехме в светлина.

Никой не може да ти подари щастие. Щастието е избор, който всеки от нас има силата да направи. Торта има винаги.

След опожаряването на къщата ни през януари 1998 година аз, Лори и Ани се преместихме при родителите ми за няколко седмици.

Преценката на Хю Фостър от нощта на пожара, че нищо не може да бъде спасено от къщата, се оказа вярна за мебелите, домакинските принадлежности, книгите и дрехите.

Но три неща, определени като спомени, бяха изровени от пепелта в добро състояние. Медальон, който бях подарил на Лори. Кристално украшение за елха, което тя беше купила от магазин за подаръци в Кармел, Калифорния, по време на медения ни месец. И пропуска за цирка, на който татко беше написал петте дати.

Лицевата страна беше обгорена и на мокри петна. Думите „за двама“ и думата „безплатно“ се бяха изтрили напълно. Само няколко части от красивите лъвове и слонове бяха оцелели като призрачни образи, надничащи през черните шарки и петната от вода.