Дийн Кунц - Пророчество

Когато влязох, набита червенокоса сестра и мереше кръвното, а доктор Мело Мелодеон, нашият лекар, слушаше сърцето и със стетоскоп.

Мело е едър като всеки краен защитник във футбола, представителен като известен собственик на таверна, чийто чар пълнеше заведението, и е човек на място. Ако съдите по стафидения цвят на лицето, спокойното му изражение и медения му глас, може да си помислите, че някога е бил ямайски певец, който е заменил регето за кариера в медицината. Истината е, че е роден в Атланта и произхожда от семейство на професионални певци на госпъл. Той приключи със стетоскопа и каза:

— Джими, как така, когато Рейчъл прави ябълкова торта с шоколад, тя не става като твоята?

Рейчъл беше жена му.

— Откъде е взела рецептата? — попитах.

— В курорта ти я дават, ако я поискаш. Бяхме там, в ресторанта, миналата седмица.

— Трябваше да я поискате мен. Това е оригиналната рецепта на курорта, но аз съм я променил. Най-важното е, че прибавих лъжичка ванилия и лъжичка индийско орехче.

— Индийското орехче го разбирам, но ванилия в шоколадова торта?

— Това е тайната — уверих го аз.

— Хей! Аз съм тук! — напомни ни Лори.

Хванах ръката и.

— И не крещиш за торти и крем.

— Заради една още по-красива дума — каза тя. — Епидурал. Не е ли красива дума?

— Чакай сега! Просто прибавяш ванилия в пълнежа? — попита Мело.

— Не в пълнежа. В тестото.

— В тестото — повтори той, кимайки мъдро.

— Някой да се нуждае от дизайн на уебсайт? Аз с това се занимавам. Правя дизайна на уебсайтове. И бебета правя.

— Дизайнът на уебсайт е интересно нещо, мила — увери я Мело Мелодеон, — но не може да бъде по-интересно от това, което прави Джими. Уебсайтът не става за ядене.

— И бебета не стават — каза тя, — но точно сега ми се иска да хапна едно вместо ябълкова торта с шоколад.

— Няма причина да се лишаваш от едното — отвърна Мело. — Можеш да си ги хапнеш и двете, макар и не едновременно.

Правейки гримаси, стиснала в ръцете си колкото може от чаршафите, тя каза:

— Имам нужда от още епидурал.

— Като твой лекар аз вземам тези решения. То е за облекчаване на болката, я не за цялостното и премахване. Тя се обърна към мен:

— Знаех си, че трябва да имаме истински лекар.

Мело се обърна към мен:

— Значи прибавяш ванилия, когато слагаш какаото?

— Не. Прекалено е рано тогава. Прибавя се точно преди жълтъците.

— Преди жълтъците — повтори той, изумен от кулинарната тактика.

Разговорът продължи, докато водите на Лори изтекат. Тогава тя стана неоспоримият център на внимание.

С Лори се бяхме разбрали — без видеокамера. Според нея заснемането на благословения момент щеше да е проява на лош вкус. Освен това надминаваше техническите ми способности.

Въпреки това исках да присъствам, както, за да споделя радостта и да приветствам нашето първородно дете, така и за да докажа на баба Роуина, че няма да припадна и да си разбия носа, както тя твърдеше.

Точно когато водите на Лори изтекоха, медицинска сестра със скърцащи обувки влезе в стаята, сякаш придружавана от хор мишки, и съобщи, че ме викат спешно на телефона. Капитан Хю Фостър от полицейския отдел в Сноу Вилидж искал да говори с мен веднага.

Ще се върна след минута — казах на Лори.

— Задръж!

— Да, добре.

Вдигнах телефонната слушалка:

— Какво става, Хю?

— Изчезнал е.

— Кой?

— Кой мислиш? Бизо.

— Не може да е изчезнал. Не сте открили правилното дърво.

— Извини ме, Джкми, но си залагам лявата буза на задника, че само едно дърво е украсено с въжета и разкъсано палто с кожени ширити. Съберете всичките потъвания на сърцето ми тази нощ и ще се окажете на „Титаник“.

— Няма как да е използвал ръцете си — възразих аз. — Бяха на гърба му. Бях го вързал здраво. Как, по дяволите, е успял — сдъвкал е палтото си?

— Горе-долу, така изглежда.

Черният хамър бил оставен точно където им бях казал да го потърсят.

— Между другото — каза Хю — току-що разбрахме, че е бил откраднат преди дванайсет дни в Лас Вегас.

Няколко полицаи слезли през гората по следите на експлоръра. Когато открили, че Бизо е избягал, решили да извикат полицаи с кучета, но времето нямало да позволи такова разследване.

— Няма да стигне далече в този студ без палто — каза Хю. — Като мине пролетта, ще го открием мъртъв като динозавър.

— Не и него — отвърнах уморено. — Той е… различен. Той е като клоун на пружина, който всеки път изскача от кутийката.

— Не е извънземен.