Дийн Кунц - Пророчество

— Не мога да го взема — възпротиви се тя. — Ще раждам.

— О, не се притеснявай, мила, то е много слабо. Няма да забави много бебето.

— Не! Не! Не!

— Мило момиче, раждането ще продължи с часове.

— Откъде знаеш?

Усмихна се лукаво, намигна, мръдна си носа и каза:

— Скъпа, трябва да си призная, че бях малко непослушен. Преди седмица сложих подслушвателни устройства в кухнята и в хола ви, за да чувам гласовете ви от къщата на Недра Лам.

На Лори и причерня.

— Познаваш Недра?

— Познавах я за няколко минути, горката — разкри Бизо. — Какви са тези тотеми с рога, не можах да разбера!

Чудейки се дали Недра почива в мир сред тоновете борови дървета в бараката или във фризера в мазето, Лори постави едната си ръка върху пушката.

— Това не е много мило, госпожице.

Тя си премести ръката.

Бизо постави отвореното калъфче на таблото, а спринцовката върху него.

— Бъди послушна, свали си анорака, навий си ръкава и ме остави да намеря вена. Вместо да се подчини, тя попита:

— Какво ще ми правиш?

Той я изненада със закачливо щипване по бузата, сякаш беше неомъжената леля, а тя — любимата и племенница.

— Прекалено много се тормозиш, госпожице. Притеснението може само да направи реални най-големите страхове. Ще те упоя малко, за да станеш по-мила и послушна.

— И после?

— Ще отрежа предпазните колани, ще ги завържа като прашка и с тях ще те издърпам нагоре до Хоксбил Роуд.

— Бременна съм!

— Само сляп не би забелязал — отговори Бизо и и намигна. — Ето, че пак се притесняваш. Ще те вържа така, че да не нараня нито теб, нито бебето. Не мога да те нося нагоре. Прекалено е трудно. И опасно.

— И като стигнем шосето?

— Ще те кача в хамъра и ще те откарам на едно уютно местенце. Когато настъпи моментът, ще изродя превъзходното ти бебе.

— Ти не си лекар — възрази тя паникьосано.

— Не се притеснявай! Знам каква е процедурата.

— Как така знаеш?

— Прочетох цяла книга за това — усмихна се той. — Имам всички необходими материали и инструменти.

— О, боже мой!

— Ето, пак се стряскаш. Наистина се нуждаеш от по-добро отношение. Отношението е тайната на щастливия живот. Мога да ти препоръчам някои чудесни книги по темата. Той я потупа по рамото.

— Ще те превържа както трябва и ще те оставя на безопасно място, докато те открият. Аз и момчето ще започнем нашето велико приключение.

Тя се втренчи в него безмълвна, ужасена.

— Ще го науча на всичко, което знам, и въпреки че във вените му не тече моя кръв, ще стане най-аплодираният клоун на века. — Ироничен смях избълбука от него като газ от тресавище. — От моя Пунчелино разбрах, че талантът не винаги се предава от поколение на поколение. Но аз имам толкова много да дам и такова желание да дам, че съм убеден, че ще го направя звезда.

— Ще е момиче — каза тя.

Усмихнат, винаги усмихнат, той размаха пръст и вежливо и напомни:

— Не забравяй, че ви подслушвам от една седмица. Не искахте да знаете пола на бебето.

— Но какво ще стане, ако е момиче?

— Ще бъде момче — настояваше Бизо. Намигна, намигна, пак намигна и накрая усети, че е на път да му стане неконтролируем тик. — Ще бъде момче, защото ми трябва момче.

Не смееше да откъсне поглед от него, но едва понасяше гнева и мъката в очите му.

— Защо? О! Защото няма момиче, което да е станало известен клоун.

— Има жени-клоуни — осведоми я той, — но не и от такава величина. Веселото кралство на арената се управлява от мъже.

Ако бебето се окажеше момиче, той щеше ги да убие и двете.

— Студено е — каза Бизо — и става много късно. Бъди мила и си свали анорака, навий си ръкава.

— Не!

Усмивката му замръзна. С усилие успя да си я върне.

— Ще ми е мъчно да те ударя, за да загубиш съзнание. Но ще се наложи, ако не ми оставиш друга възможност. Нещо се е случило по каквато и да било причина и дълбоко в сърцето си си убедена, че справедливостта изисква компенсация. Ти винаги можеш да имаш друго бебе.

Вратата беше отворена. В дясната си ръка държах камък колкото малък грейпфрут. Наведох се и точно когато злодеят ме усети и се обърна, забих камъка в лявото му слепоочие доста силно, макар и не толкова, колкото ми се искаше.

Беше толкова изненадан, колкото всеки друг би бил, ако види прострелян и след това удавен сладкар отново на крака.

За момент си помислих, че трябва да го ударя пак. Тогава той се свлече върху волана, натискайки клаксона!

Бутнах го назад, клаксонът млъкна и погледнах към Лори, която за мое неописуемо облекчение не беше наранена.