Дийн Кунц - Пророчество

Дори и да е неуспял клоун, обирджия на банки, все пак ще лиши историята ти от героизъм. И ще я направи абсурдна.

Хората подхвърляха: „Значи ти му взе оръжието, но той успя да задържи шишенцето с отрезвяващата течност?“

През последните осем или десет месеца размишлявахме и правехме планове за втория ден от списъка — повече от три години след първия: понеделник, 19 януари 1998. Като част от подготовката си купих 9-милиметров пистолет. Мразя оръжията, но още по-малко обичам да съм беззащитен.

Уверих близките си, че не трябва да излагат живота си на риск, като обвързват моята съдба с тяхната. Въпреки това мама, татко и баба твърдо решиха, че ще бъдат с мен през всичките двайсет и четири часа на съдбовния ден.

Основният им аргумент беше, че Пунчелино Бизо нямало да ме вземе за заложник в библиотеката, ако е трябвало да вземе и тях с мен. Колкото повече, толкова по-безопасно.

Отговорих им, че щеше да застреля тях и да вземе само мен за заложник.

Това изкара от тях възможно най-слабите контрааргументи, но те винаги си мислят, че печелят спора с енергично изказаните си възклицания: „Глупости! Тинтири-минтири! Празни приказки! Пфу! Дрън-дрън! Не ставай глупав! Виждаш ли корабче в окото ми? Глупости!“

Не е възможно да спориш истински със семейството ми. Всички са като силната река Мисисипи — просто не спират и скоро се озоваваш в делтата, замаян от слънцето и бавните движения на водата.

Много вечери над безброй кани с кафе обсъждахме дали е разумно да се затворим между четири стени, да заключим вратите и прозорците и да отстояваме земята си срещу всички клоуни или каквито други пратеници на хаоса се появят.

Според мама трябваше да прекараме деня на място, пълно с хора. И понеже никъде в Сноу Вилидж нямаше място, където денонощно да се стичат тълпи от хора, тя предложи да прелетим до Лас Вегас и да прекараме времето между две обиколки на часовниковата стрелка в някое казино.

Татко предпочиташе да сме в средата на огромно поле, където всичко в разстояние на километър се виждаше.

Баба предупреди, че метеорит, падащ от небето, е еднакво опасен в полето, в затворената къща или във Вегас.

— Нищо такова не може да се случи във Вегас — настоя мама, извличайки увереност от чаша кафе, два пъти по-голяма от главата и.

— Не забравяй, че мафията все още управлява това място. Те контролират всичко.

— Мафията! — извика баща ми разгневено. — Мади, мафията не може да управлява метеоритите.

— Сигурна съм, че може — заяви майка ми. — Те са много упорити, безскрупулни и хитри.

— Определено — съгласи се баба. — Четох в едно списание, че преди две хиляди години в Сицилия е кацнал космически кораб. Извънземните се съвокуплявали със сицилианците. Ето защо тези хора са толкова силни.

— Кое тъпо списание би публикувало тази измислица? — попита татко.

— „Нюзуик“ — отговори баба.

— За нищо на света „Нюзуик“ не биха публикували такава простотия!

— Но го направиха — увери го тя.

— Прочела си го в някой от твоите побъркани таблоиди.

— „Нюзуик“.

Усмихнах се и се отпуснах в делтата.

Минаха дни, седмици, месеци и съдбата все така не се съобразяваше с плановете на хората. Ситуацията беше усложнена от факта, че бяхме бременни.

Да, наясно съм, че за някои е арогантно мъж да използва думата „ние“, като се има предвид, че той споделя удоволствието на зачеването и радостта да си родител, но нито частица от болката между двете. Миналата пролет жена ми, любовта на живота ми, щастливо съобщи на семейството:

— Бременни сме.

Щом веднъж ми беше дала картбланш да използвам местоимението в множествено число, се възползвах докрай. След като определихме датата на зачеването, семейният ни лекар каза, че терминът ще е осемнайсети-деветнайсети януари.

Бяхме убедени, че първото ни дете ще дойде на бял свят в деня, за който дядо Джоузеф беше предупредил татко: понеделник, деветнайсети.

Залозите изведнъж се оказаха толкова високи, че ни се искаше да излезем от играта. Когато играеш покер с дявола, никой не става от масата, преди той да е станал.

Въпреки че всички се опитвахме да не го показваме, бяхме толкова уплашени, че нямахме нужда от разслабително. Докато времето ни носеше към тази среща с неизвестното, надеждата и силата, които черпехме от семейството, значеха повече от всякога.

Моята любима съпруга е в състояние да втрещи — „Влюбена съм в друг“ — и затова аз втрещих и вас.

Не забравяйте: научил съм структурата на разказа от семейство, което обожава да разказва и разбира магическия реализъм на живота. Знам рутината, знам триковете; може да съм неумел в други отношения, но в разказването на живота си ще направя всичко възможно да не си заклещя главата в кофата и ако идва номерът с мишката в гащите, сигурен съм, че няма да ме освиркват.