Дийн Кунц - Пророчество

След като набрах шест цифри, спрях отново. И после с импулсивна невъздържаност натиснах и седмата.

Лори вдигна на първото позвъняване, сякаш беше до телефона.

— Здрасти. Джими е — казах. — Извинявай, ако съм те събудил.

— Прибрах се преди петнайсет минути. Не съм легнала още.

— Беше ми приятно тази вечер.

— И на мен — отвърна тя. — Семейството ти е страхотно.

— Виж, това не е за по телефона, но ако не го кажа, няма да мога да заспя. Ще лежа буден и ще си мисля как се затваря прозорецът ми и как пропускам последния си шанс в планината.

— Добре — каза тя, — но ако смяташ да си толкова загадъчен, по-добре да си водя записки, така че по-късно да имам възможността да разгадая за какво, по дяволите, говориш.

Така, взех химикал и лист.

— Първо, не съм красавец.

— Кой го казва?

— Огледалце, огледалце. И съм несръчен.

— Така смяташ ти, но аз не съм получила никакви доказателства, като изключим моменти като този.

— Не можех да танцувам и преди да се сдобия с тези железа в крака ми. А сега притежавам толкова грация, колкото първото изчадие на доктор Франкенщайн.

— Трябва ти добър учител. Веднъж учих двама слепи да танцуват.

— И освен това аз съм пекар, може би един ден ще бъда сладкар, което ще рече, че никога няма да стана милионер.

— Ти искаш ли да си милионер? — попита тя.

— Не особено. Постоянно ще се притеснявам, че ще загубя парите. Трябва да искам да съм милионер, нали! Някои смятат, че не съм достатъчно амбициозен.

— Кой?

— Какво?

— Кой казва, че не си достатъчно амбициозен?

— Вероятно всички. Друго нещо — не обичам да пътувам. Повечето хора искат да видят света, но аз съм домошар. Мисля, че можеш да видиш целия свят в едно ограничено пространство, ако знаеш как да гледаш. Никога няма да се впусна в приключения в република Китай или република Тонга.

— Къде е република Тонга?

— Нямам идея. Никога няма да видя Тонга. Вероятно няма да видя и Париж или Лондон. Някои биха го определили като трагедия.

— Кой?

Продължих с критиката:

— И въобще не съм изискан.

— Чак пък въобще!

— Някои хора мислят така.

— Пак те.

— Кои?

— Някои хора — каза тя.

— Живеем в един от най-известните зимни курорти в света — задълбочавах се аз, — а аз не карам ски. Никога не съм имал желание да се науча.

— Това престъпление ли е?

— Показва липса на авантюризъм.

— Някои хора държат на авантюризма — отбеляза тя.

— Не и аз. И всеки е запален по походи, маратони, вдигане на тежести. Тези неща не могат да ме грабнат. Аз обичам книги, дълги вечери и разговори, дълги разходки и разговори. Не можеш да разговаряш, докато летиш надолу по скиписта. Не можеш да говориш, когато участваш в маратон. Някои казват, че говоря прекалено много.

— Много са упорити, а?

— Кои?

— „Някои хора“. Интересува ли те какво мислят за теб хората извън твоето семейство?

— Всъщност не. А това е странно, не мислиш ли? Имам предвид, че само на социопат може да не му пука какво мислят другите за него.

— Мислиш ли, че си социопат? — попита тя.

— Сигурно е възможно.

— Не мисля, че е възможно.

— Може би си права. Трябва да си авантюрист, за да си завършен социопат. Трябва да обичаш опасностите, промяната и рисковете, а аз не обичам нищо от тези. Аз съм обикновен. Скучен съм.

— И затова ми се обади — за да ми кажеш, че си обикновен, скучен, дърдорещ, неавантюристичен социопат.

— Всъщност да, но всичко това е за встъпление.

— На какво?

— На нещо, което не трябва да питам по телефона; нещо, за което сигурно е прекалено рано, но стигнах до странния, ужасяващ извод, че ако не те попитам тази вечер, ще бъда спрян от съдбата или от бури и прозорчето на шанса ще се затвори, и така въпросът е… Лори Лин Хикс, ще се омъжиш ли за мен?

Мислех, че мълчанието и е от изненада; после реших, че иска да ме държи в напрежение и когато ми се струваше почти зловещо, тя каза:

— Влюбена съм в друг.

Събитията от 15 септември 1994 година, когато значителна част от градския площад беше вдигната във въздуха, ме накараха да приема насериозно останалата част от предсказанията на дядо Джоузеф. Преживях първия от петте „фаталните дни“. Но спасението си имаше цена.

Да си на двайсет, с крак, пълен с метал, да накуцваш, би могло да е романтично, ако е следствие от службата ти в морската пехота. Съвсем не е славно да те прострелят, докато се бориш с клоун за пистолета му.