Дийн Кунц - Пророчество

Зад прозорците белите крила на небето си сменяха перата. Снегът падаше бавно и украсяваше дърветата и двора.

Лори се замислила за снега. В нормален февруари сняг вали през половината от месеца.

Събудих се малко след четири следобед, изкъпах се, обръснах се и отидох в кухнята, а денят бавно се превръщаше в ранно зимен полумрак.

Все още на масата, Лори отвърна на целувката ми, като за момент вдигна очи от книгата. После попита:

— Хей, бог на сладкото, ще ми дадеш ли парче щрудел? По време на бременността си беше развила ненаситен глад към много храни, но първи в списъка бяха щрудел с кафе и различни видове kugelhopf.

— Бебето ще се роди, говорейки немски — предсказах аз. Преди да взема пая, погледнах през прозореца на задната врата и видях бяла снежна покривка върху стълбите.

— Явно метеоролозите пак са сгрешили — казах аз. — Това е повече от слабо преваляване.

Пленена от книгата, Лори не беше забелязала, че мързеливият снеговалеж се беше превърнал в дебела снежна покривка.

— Красиво е — каза тя за хермелиновата гледка.

Половин минута след това се скова на стола си:

— Ох, ох!

Тъкмо режех парче щрудел и си помислих, че нейното „ох, ох“ е свързано с неочаквано развитие на историята, която четеше. Пое въздух през зъби, изохка и пусна книгата на масата. Извърнах поглед към нея, а тя изведнъж беше побеляла като снежната покривка навън.

— Какво има?

— Мислех, че пак е фалшива тревога.

Отидох до масата.

— Кога започна?

— Около обяд.

— Преди пет часа? Защо не ме събуди?

— Болката беше само ниско долу и в слабините, като преди — каза тя. — Но сега…

— Целия корем?

— Да.

— Чак до гърба ти?

— Да.

Специфичното разпространение на болката говореше за наближаващо раждане. За миг се вцепених. Страхът отстъпи на въодушевлението, че ще ставам баща.

Страхът нямаше да отстъпи на нищо, ако знаех, че къщата ни е наблюдавана и че чувствителен уред, поставен в кухнята, току-що е предал разговора ни на слушател на разстояние не повече от двеста метра от нас.

Първото раждане продължава средно дванайсет часа. Имахме много време. Болницата беше само на десетина километра от нас.

— Аз ще приготвя джипа — казах. — Ти си довърши романа.

— Дай ми щрудела!

— Може ли да ядеш, щом ще раждаш?

— За какво говориш? Умирам от глад. Смятам да ям през цялото време.

След като и дадох отрязаното парче щрудел, се качих на горния етаж да взема чантата, която бяхме приготвили за случая. Изкачих стълбите предпазливо и слязох, обзет от нещо като параноя. Ако въобще съществуваше подходящ момент да паднеш и да си счупиш крака, със сигурност не беше сега.

За три години брак несръчността ми беше намаляла забележително; сякаш чрез осмоза бях усвоил част от нейната грация.

Въпреки това не рискувах по никакъв начин, докато носех куфара към гаража и бързо го натоварих в багажника на нашия форд експлорър. Имахме и понтиак транс ам от 1986 с цвят на червена ябълка и черна каросерия. Лори изглеждаше фантастично в него.

Вдигнах автоматичната врата на гаража с няколко сантиметра, за да влезе въздух, запалих експлоръра и оставих двигателя да работи. Исках да е топло, когато Лори се качи. Заради слабия снеговалеж преди четири дена бях сложил вериги на гумите. Сега се почувствах далновиден, компетентен и отговорен. Реших, че ще пътуваме като по мед и масло благодарение на моята предвидливост.

Под силното влияние на Лори се бях превърнал в неуморен оптимист. Щях да заплатя за това още преди изгрев слънце.

В коридорчето между гаража и кухнята си свалих обувките и бързо сложих ботите за ски. Грабнах си анорака, закачен на стената, и го облякох.

Взех такъв анорак и за Лори и отидох в кухнята. Заварих я до хладилника да стене.

— Болката е по-силна, когато се движа, отколкото когато стоя на едно място или седя — каза тя.

— Тогава ще се движиш само до експлоръра. В болницата ще ти вземем количка.

След като и помогнах да седне отпред и и сложих предпазния колан, се върнах в коридорчето. Изключих осветлението в къщата. Затворих вратата и заключих.

Не бях забравил за 9-милиметровия пистолет, но не мислех, че ще ми трябва.

Вторият от петте фатални дни беше едва след седмица. Имайки предвид преживяното, не мислех, че дядо Джоузеф може да е сбъркал втората дата или пък да е пропуснал една. Когато седнах зад волана, Лори ми каза:

— Обичам те повече от всичкия щрудел на света.

— Аз те обичам повече от крем брюле.