Дийн Кунц - Пророчество

— Имам три копия в чантата си, съставени от добър адвокат.

— Влез — каза той. — Затвори вратата.

Жена ми дойде при мен, от другата страна на масата, макар че сигурно подозираше, че той ни разиграва и ни подготвя още един жесток обрат.

— Кога ще го направим? — попита той.

— Утре сутринта — отвърнах аз. — Болницата в Денвър е подготвена. Искат само дванайсетчасово предупреждение.

— Сделката, която направихме…

— Имаш я, ако все още я искаш — увери го Лори, изваждайки формулярите и химикал от чантата си.

Той въздъхна:

— Обожавам тези детективски истории.

— И бонбоните „Харши“ — припомних му аз.

— Но когато преговаряхме, не знаех, че ще давам бъбрек, което не е малко, като се има предвид, че вече ми взехте тестисите.

Не реагирахме.

— Има още едно нещо, което искам — каза.

Ето сега щеше да ни повали и да се забавлява с унищожението ни.

— Това е специална стая — осведоми ни той. — Няма подслушвателни устройства, защото затворниците обикновено се срещат тук с адвокатите си.

— Знаем — каза Лори.

— И се съмнявам, че глупакът на прозорчето може да чете по устните.

— Какво искаш? — попитах аз, убеден, че ще е нещо извън щедростта ми.

— Знам, че не ми се доверяваш като на брат — каза той. — Така че не очаквам да го направиш, преди да си дам бъбрека. Но след това ще си задължен.

— Ако е нещо, което мога да направя.

— О, убеден съм, че можеш — изрече той бодро. — Виж какво направи с великия Бизо.

Въобще не разбирах накъде клони, дали това щеше да се окаже порочна шега или истинско предложение. Пунчелино каза:

— Искам да убиеш този глист от гъза на Сатаната — Вирджилио Вивасементе. Искам да го накараш да страда и да му кажеш, че аз съм те изпратил. И накрая го искам по-мъртъв от всички мъртъвци досега. Не се шегуваше. Мислеше го.

— Добре — обещах.

Белите флуоресцентни панели в сивия таван, белите документи на сивата стоманена маса, гранулите бял сняг, излизащи от сивия ден, тропащи по прозорците, химикалът, чертаещ подпис с едва доловим шепот върху хартията…

Охраняващият Пунчелино и този, който ни беше довел до стаята, бяха свидетелите. Сделката беше подпечатана, въпреки че условията не бяха написани на хартия.

Не си стиснахме ръцете. Ако беше поискал, щяхме — един неприятен миг в замяна на живота на Ани. Но той явно не смяташе за необходимо да си подаваме ръце.

— Когато всичко това свърши и Ани е добре — каза той, — бих искал да я водите да я виждам от време на време, най-малкото на Коледа.

— Не — отсече Лори без колебание, въпреки че аз бих обещал всичко, което той искаше да чуе.

— Аз съм и чичо все пак — възрази той. — И неин спасител.

— Няма да те лъжа — каза му тя. — Нито Джими ще го направи. Никога няма да бъдеш и най-малката част от живота и.

— Е, може би най-малката. — Пунчелино се опита да посочи, доколкото му позволяваха белезниците, левия си бъбрек.

Лори се втренчи в него и го смути.

Той се усмихна.

— Страшна работа си.

— И ти не падаш по-долу — каза тя.

Оставихме го и занесохме новината на Шарлин Колман в коридора.

От затвора потеглихме към Денвър, където подготвяха Ани за всеки случай и където ние бяхме отседнали в „Мариот“. Потъмнялото небе пръскаше гранули сняг като парчета от счупени зъби.

В града кръпки лед изпъстряха павираните улици. Вятърът развяваше палтата на пешеходците.

С Шарлин се бяхме срещнали тази сутрин пред хотела. Сега след прегръдки, благодарности и благословии тя отпътува обратно към Сноу Вилидж.

Отново бяхме в нашия експлорър само двамата. Лори беше зад волана и пътувахме към болницата. Аз казах:

— Направо ме изплаши до смърт, когато му заяви, че Ани никога няма да бъде част от живота му.

— Той знаеше, че няма да позволим такова нещо — обясни тя. — Ако се бяхме съгласили, щеше да разбере, че лъжем. Съответно щеше да осъзнае, че си го излъгал, че ще убиеш Вивасементе. Но сега си мисли, че наистина ще го направиш, защото както той каза, виж какво направи с великия Бизо. Ако вярва, че ще го направиш, ще изпълни и неговата част от сделката.

Помълчахме и после аз се обадих:

— Луд ли е или е злобен?

— Разликата не ме интересува. Какъвто и да е, трябва да се справим.

— Ако е луд и после е станал злобен, може да бъде оправдан. И донякъде може да бъде съжаляван.

— Нищо подобно — заяви тя; беше лъвица, малкото и беше в опасност и тя не можеше да проявява разбиране към хищника.

— Ако първо е бил злобен и злобата му го е побъркала, не му дължа нищо, което човек дължи на брат си.