Дийн Кунц - Тик-так

Изведнъж му се стори, че майка му представлява събирателен образ на стереотипните азиатски злодеи от старите филми и старите книги — със склонност към измислици като Минг Безмилостния, лукава като Фу Манчу.

Той примигна към червения светофар и се удиви, че е възможно главата му да роди такива долни мисли по отношение на майка му. Това съвсем ясно показваше, че е голям подлец.

На Томи му се искаше повече от всичко да бъде американец — не американец от виетнамски произход, а просто истински американец. Но стремежът от пълна американизация естествено не го принуждаваше да се откаже от семейството си, не го караше да бъде груб и зъл с любимата си майка.

Минг Безмилостния, Фу Манчу, Жълтият бисер. Мили Боже, той се беше превърнал в беснеещ фанатик. Изглежда се беше самозаблудил с внушението, че е цялостна личност.

Погледна към дланите си върху кормилото — бяха с цвета на излъскан бронз. В огледалото за обратно виждане огледа клепачите на тъмните си азиатски очи, като се зачуди дали не е на път да размени истинската си самоличност с друга, която е лъжлива.

Фу Манчу.

Щом може да си помисли такива оскърбителни неща за майка си, би могъл да стигне и по-далече и накрая да й ги каже в лицето. А това би я съсипало. Перспективата го остави без дъх от страх и лоши предчувствия, устата му изсъхна като стрити сухи листа, а гърлото му така се сви, че не беше в състояние да преглътне. Би проявил повече милосърдие към нея, ако просто вземеше пистолет и я застреляше. Ако направо я простреляше в сърцето.

Ето в какъв син се бе превърнал значи. Син, който би прострелял майка си в сърцето с думи.

Червената светлина светофара се смени със зелена, но той не съумя веднага да натисне газта. Беше се обездвижил от ужасната тежест на презрението към самия себе си.

Шофьорът на колата зад корвета наду клаксона си.

— Искам само да живея собствения си живот — промълви с нещастен глас Томи, когато накрая пресече кръстовището.

Напоследък все по-често му се случваше да си говори сам. Усилията, които полагаше да живее собствен живот, от една страна, и да остане добър син, от друга, го побъркваха.

Пресегна се към клетъчния телефон с намерение да се обади на майка си и да я попита още ли е в сила поканата й за вечеря.

Телефоните в колата са за големите клечки.

Вече не е така. Сега всички си имат.

Аз нямам. Да караш и да говориш по телефона е много опасно.

Никога не съм правил катастрофи, мамо.

Няма да ти се размине — убедено заяви тя.

Чуваше гласа й толкова ясно, че му се стори — тя произнася думите в момента, а той изобщо не ги възпроизвежда в съзнанието си. Отдръпна рязко ръка от телефона.

От западната страна на магистралата Пасифик Коуст имаше заведение в стила на крайпътните ресторанти от петдесетте години. Томи свърна в паркинга и спря под светлината на червените неонови лампи.

В салона апетитно ухаеше на лук и сосове, на скарата цвърчаха хамбургери. След като се разположи в сепаре, облицовано в червена пластмаса, Томи си поръча хамбургер, пържени картофки и млечен шейк с шоколад.

В ума му пак отекна майчините думи: „По-добре е да хапнеш пиле с ориз от глинено гърне вместо онези глупави хамбургери.“

— Всъщност донесете ми два хамбургера — поправи поръчката си Томи, когато сервитьорката я записа и се приготви да си тръгне.

— Пропуснали сте обеда, а? — усмихна се мило тя.

Като прекаляваш с хамбургерите и пържените картофки, скоро и самият ти ще заприличаш на един голям дебел хамбургер.

— И една порция пържен лук — предизвикателно добави Томи, убеден, че там на север, в Хънтингтън Бийч, майка му сигурно е потреперила, защото по свръхестествен път е усетила предателството му.

— Обичам мъжете с добър апетит — одобри избора му сервитьорката.

Тя беше деликатна синеока блондинка с чип нос и розов цвят на кожата — точно типът жена, който навярно караше майка му да сънува кошмари.

Томи се зачуди дали сервитьорката не флиртуваше с него. Усмивката й можеше да се изтълкува като аванс, но пък приказките й за апетита му можеха да са съвсем невинни, колкото да каже нещо. В отношенията с жените на него не му достигаше лекотата, която би желал да има.

Ако тя наистина му даваше аванс, той нямаше как да се възползва. За тази вечер му стигаше и едно предизвикателство. Хамбургери — да, но не хамбургери плюс блондинка.

Успя да смотолеви само:

— Дайте ми, моля, допълнителна порция сирене и много-много лук.