Дийн Кунц - Тик-так

Той прекъсна разказа си, когато Дел спря пред един денонощен супермаркет. Тя настоя да вземе някои неща, с които да почисти пикапа и да закрие строшения прозорец, а по нейна молба Томи я придружи с количката.

В огромния магазин имаше толкова много хора, че двамата с Дел изглеждаха като герои от научнофантастичните филми от петдесетте години, в които остават шепа оцелели, след като някакъв загадъчен апокалипсис е унищожил цялото човечество, но е оставил невредими сградите и произведенията на изкуството. Залети от ярката светлина на неоновите лампи на тавана, дългите пътеки между рафтовете бяха обезпокоително пусти и тихи, като изключение правеше само тихото бучене на хладилниците.

Както крачеше решително с белите си обувки, бялата униформа и незакопчаното кожено яке, с влажната си руса коса, издърпана зад ушите, Дел Пейн приличаше на медицинска сестра, способна да се погрижи за някой болен, и да изрита навън здравия.

Избра пакет с големи пластмасови торби за смет, широка ролка изолирбанд, четири опаковки книжни салфетки, десет бръснарски ножчета, рулетка, шишенце с витамин С по един грам, шишенце с капсули витамин Е и две бутилчици портокалов сок по 330 милилитра. От рано изложената коледна колекция грабна конусовидна шапка на Дядо Коледа с бяла околожка от изкуствена кожа и бял пискюл.

Спря пред щанда за млечни произведения, посочи нещо в един от хладилниците и попита:

— Обичаш ли тофу?

Въпросът прозвуча така странно, че Томи успя само да повтори объркан:

— Дали обичам тофу 2 2 Тофу (от японски), богата на протеини храна, продукт на соята. ?

— Аз попитах първа.

— Не. Не обичам тофу.

— А би трябвало.

— Защо? — засегнат попита той. — Освен това, въпреки че съм азиатец, не ям и с клечки.

— Защо си винаги толкова докачлив?

— Не съм.

— Дори не бях помислила, че си азиатец, докато ти самият не повдигна въпроса.

Странно, но той й повярва. Макар да я познаваше отскоро, Томи вече бе разбрал, че тя не прилича на останалите хора, а сега му се искаше да повярва и че просто не беше обърнала внимание на леко дръпнатите му очи и бронзовия оттенък на кожата.

Огорчен от себе си, той наведе глава.

— Извинявай.

— Попитах те дали ядеш тофу, защото, ако го консумираш пет пъти седмично или повече, никога няма да хванеш рак на простатната жлеза. Това е хомеопатично профилактично средство.

Томи никога не беше срещал човек, който може да прави такива резки завои в разговора като Дел.

— Изобщо не ми пука за рака на простатата.

— А би трябвало. Той е на трето място сред причинителите на смърт сред мъжете. Или на четвърто. Както и да е, за мъжете ракът на простатната жлеза се нарежда там заедно с инфаркта и мозъчните удари.

— Но аз съм само на трийсет години. Мъжете заболяват от рак на простатата чак към петдесет-шейсет.

— Значи като навършиш четиридесет и девет години, ще се събудиш сутринта с простатна жлеза, голяма колкото баскетболна топка, и ще разбереш, че си изключение от статистиката, но ще бъде твърде късно.

Тя взе една опаковка тофу от хладилника и я пусна в количката.

— Но аз не го искам — обади се Томи.

— Не ставай глупав. Никога не е късно да започнеш да се грижиш за себе си.

Тя грабна дръжката на количката и я подкара по пътеката между рафтовете, като го принуди да го гони, така че той не успя да върне тофуто в хладилника.

Забързан след нея, той подвикна:

— А тебе какво те интересува, че след двайсет години ще се събудя с простатна жлеза колкото баскетболна топка?

— И двамата сме хора, нали? Как може да не ме е грижа какво ще ти се случи?

— Но ти всъщност не ме познаваш — възрази той.

— Напротив. Ти си Туонг Томи.

— Томи Фан.

— Така де.

При касата Томи настоя той да уреди сметката.

— В края на краищата, нито прозорецът щеше да ти е счупен, нито пикапът да е в това състояние, ако не бях аз.

— Окей — съгласи се тя, когато Томи извади портфейла си, — но това, че ми плащаш за изолирбанда и за книжните салфетки не означава, че ще ти се отблагодаря в натура.

Могъщият мъж Чип Нгуейн би й отговорил без колебание с някоя духовита забележка, която би я очаровала, защото освен че беше изключителен частен детектив, беше и цар във флиртуването. Томи обаче примигна глупаво към Дел, напрегна ума си, но не можа да отвърне нищо.

Ако можеше да поседи пред компютъра си само няколко часа и да измисли няколко блестящи реплики, щеше да затвори устата на тази шегаджийка госпожица Деливъранс Пейн.