Дийн Кунц - Тик-так

ТИК-ТАК.

Препечена филийка за гладния дребосък.

ТИК-ТАК.

Жвак-жвак. Хрус-хрус.

Вееше му се свят и то не само защото си бе ударил силно главата в пода.

Заобиколи канапето, проучи го отвсякъде.

Огън. Може би буйните пламъци на огъня щяха да свършат по-добра работа от куршумите.

Докато съществото си стъкмяваше гнездо — или каквото, по дяволите правеше там, — Томи може би щеше да успее да се измъкне до гаража, да източи литър-два бензин от корвета, да вземе кибрит от кухнята и да се върне за да подпали канапето.

Не. Не, щеше да му отнеме прекалено много време. Противната твар щеше да усети, че е излязъл и при завръщането му вече нямаше да бъде в канапето.

Сега дребосъкът кротуваше, което обаче не означаваше, че е задрямал. Явно кроеше нещо.

Томи на всяка цена трябваше да измисли нещо. Въпросът беше на живот и смърт.

Мисли, мисли!

За да поддържа светлобежовия мокет чист, Томи държеше на долния етаж кутия с почистващ препарат; имаше една и в голямата спалня горе. Кутията съдържаше около половин литър течност, а на етикета с едри червени букви пишеше: ИЗВЪНРЕДНО ЛЕСНО ВЪЗПЛАМЕНИМО.

Лесно възпламенимо. Това звучеше доста обнадеждаващо. Лесно възпламенимо, страшно възпламенимо, удивително възпламенимо, експлозивно възпламенимо — в английския език нямаше думи, които да звучат по-приятно от тези.

А при малкото огнище на голямата спалня имаше запалка с батерии, която му служеше да пали газта под керамичната имитация на пънове. Би могъл да изскочи от кабинета, да грабне препарата и запалката и да се завърне тук за по-малко от минута.

Една минута. Колкото и хитър да беше дребосъкът, навярно нямаше да усети отсъствието на Томи за толкова кратко време.

Е, кой щеше да се окаже препечената филийка при това положение?

Томи се ухили при тази приятна мисъл.

От дълбочината на тапицираното убежище на загадъчното същество долетя съскане, после остър звук „туанг“ .

Томи трепна и усмивката му изчезна.

Зверчето отново притихна. Явно обаче кроеше нещо. Но какво?

Ако Томи успееше да вземе препарата за почистване и да подпали канапето, пламъкът бързо щеше да подхване мокета, а после и стените. Цялата къща щеше да изгори, дори да успееше да позвъни в пожарната веднага след избухването на пожара.

Имаше от най-високите застраховки в случай на пожар, разбира се, но застрахователната компания щеше да му откаже сумата и при най-слабото подозрение в предумисъл. Специалистът от компанията навярно щеше да проучи обстоятелствата и да открие следи от запалителната течност — сред останките. Томи никога нямаше да успее да убеди властите, че пожарът в къщата е бил просто законна самоотбрана.

Въпреки всичко реши да отвори полека вратата, да се измъкне тихо в коридора, да изтича до кутията с препарата и да си изпробва късмета със…

От бърлогата на дребосъкът долетя звукът от късане на плат и една от меките седалки се раздвижи изпод зверчето, докато то разкъса канапето точно под носа на Томи. В едната си тъмна костелива ръчичка стискаше петнайсетсантиметрова пружина от седалката и двайсетсантиметрова спирала от блестяща жица.

Като пищеше от злоба и лишена от смисъл омраза, с глас, пронизващ като електронна осцилация, съществото рязко се изхвърли от канапето и полетя към Томи.

Той се отдръпна от пътя му и по рефлекс изстреля — и изхаби — още един от патроните си.

В края на краищата зверчето не го бе нападнало. Оказа се лъжлива тревога. То скочи на мокета, заобиколи бюрото, бързо пробяга покрай Томи, прекоси кабинета, заобиколи бюрото и се скри някъде. Движеше се с бързината на плъх, макар че тичаше на задните си крака като човек.

Томи се завтече след него с намерението да го спипа натясно, да опре дулото на пистолета да главата му и да изстреля два-три куршума от упор, да му пръсне мозъка — и да го извади от строя, нещо, което куршумът в корема не успя да свърши.

Зад бюрото Томи отри дребосъка до контакта — беше се обърнал и го гледаше. Съществото като че ли се хилеше през маската си от парцали, докато навираше стоманената жица в контакта.

Електричеството премина през голата жица — трака-трак — и в кутията с бушони отвън един от прекъсвачите изщрака. Всички лампи изгаснаха освен дъгата от златисто-сини искри, която се изви над дребосъка. Фойерверките обаче не продължиха дълго; след миг стаята потъна в мрак.

В стаята цареше почти пълен мрак, който бледата светлина от отдалечените улични лампи не успяваше да разсее.