Дийн Кунц - Вуду

Ако Шели Паркър им бе разказала нещо подобно, те не биха го забравили. И тогава не биха попитали какво „странно“ има предвид той.

Джак се поколеба, после поклати глава:

— Няма значение. Не е толкова важно.

Ако не е важно, защо изобщо го спомена?

Това явно щеше да е следващият въпрос на Невецки. Джак им обърна гръб преди той да може да го зададе, мина през вратата и излезе в коридора, където Ребека го чакаше.

Изглеждаше сърдита.

Миналия четвъртък, по време на игра на покер, която си устройваха всеки две седмици в последните осем години, Джак попадна в ролята на защитник на Ребека. По време на една от почивките останалите играчи — трима детективи: Ал Дюфрен, Уит Ярдман и Фил Ейбрахамс — бяха говорили против нея.

— Не мога да разбера как я изтърпяваш, Джак — започна Уит.

— Толкова е студена — добави Ал.

— Направо хладилник — съгласи се Фил.

Докато Ал бъркаше и ловко раздаваше картите, тримата продължаваха с обидите си.

— По-студена е и от труп.

— Отнася се с тебе приятелски като доберман, измъчван от ужасен зъбобол и жестока диария.

— Държи се като че ли тя не диша и не ходи до клозета като останалите хора.

— Истинска мръсница — добави Ал Дюфрен.

— Е, не е чак толкова лоша, след като веднъж я опознаеш — обади се накрая Джак.

— Мръсница — повтори Ал.

— Вижте сега — започна Джак, — ако беше мъж, бихте казали само, че е малко надуто ченге, а дори и бихте я уважавали за това. Но тъй като е надуто ченге-жена, твърдите, че е само студена кучка.

— Познавам мръсниците, когато ми се изпречат — отсече Ал.

— Голяма мръсница — добави Уит.

— Има си и хубавите черти — не се предаваше Джак.

— Така ли? — засмя се Фил Ейбрахамс. — Кажи една.

— Наблюдателна е.

— Такива са и лешоядите.

— Умна е. Действа бързо.

— Такъв е бил и Мусолини. При него влаковете са се движили по разписание.

— И никога няма да изостави партньора си, ако нещата загрубеят на улицата — настояваше Джак.

— По дяволите, няма ченге, което не би подкрепило партньора си — възрази Ал.

— На някои им се случва — сви рамене Джак.

— Те се броят на пръсти. Ако им се случва по-често, няма да се задържат за дълго в полицията.

— Работи сериозно — не се предаваше Джак. — Поема си цялото натоварване.

— Добре, добре — съгласи се Уит, — значи си гледа работата прилично. Но защо не може освен това и да се държи като човек?

— Мисля, че никога не съм я чул да се засмее — отбеляза Фил.

— И къде й е сърцето? — възкликна Ал. — Има ли изобщо сърце?

— Разбира се, че има — отговори му Уит. — Малко каменно сърце.

— Все пак — реши се Джак, — навярно ще предпочета Ребека за партньор вместо който и да е от вас — обсипаните с награди маймуни.

— Сериозно?

— Да. Тя е много по-чувствителна, отколкото вие искате да й признаете.

— Ха-ха! Чувствителна!

— Ето какво било значи!

— Той не го казва само защото е дама.

— Тя му е легнала на сърцето.

— Тя ще си окачи тестисите ти като гердан, стари приятелю.

— Като го гледам такъв, може вече и да ги е прибрала.

— Сега вече можем да я очакваме всеки миг да се появи с брошка от неговия…

— Слушайте, момчета, между мене и Ребека няма нищо освен… — започна Джак.

— Пада ли си по камшици и вериги, Джак?

— А, сто на сто! А също и по ботуши и кучешки оглавници.

— Сваляй ризата и ни покажи белезите, Джак.

— Неандерталци! — изруга Джак.

— Тя с кожен сутиен ли се движи?

— Кожен ли? Приятел, тая мръсница сигурно си слага стомана.

— Кретени — изсъска Джак.

— Мислех си, че изглеждаш зле последните няколко месеца — наблегна Ал. — Сега вече знам какво ти е. По тебе е играл камшикът, Джак.

— Определено е камшик — съгласи се Фил.

Джак знаеше, че няма смисъл да се спори с тях. Протестите му само щяха да ги забавляват и да им дадат още смелост Усмихна се и остави вълната от добродушни обиди да минава покрай ушите му, докато накрая играта им омръзне.

Най-после каза:

— Добре, момчета. Позабавлявахте се. Но от това не искам да се пуснат глупави клюки. Разберете, че между мене. и Ребека няма нищо. Мисля; че тя наистина е чувствителен човек под външната си грубост. Под позата на алигаторска студенина, която тя с такива усилия поддържа, се крие топлина и нежност. Това е мнението ми, макар че не съм стигнал до него от личен опит. Разбирате ли?

— Може и да няма нищо помежду ви — замисли се Фил, — но като гледа човек как ти провисва езика, когато говориш за нея, явно ти се иска да има.