Дийн Кунц - Вуду

В ъглите на стаята пламъчетата от свещите се свиха и се превърнаха само в дребни искри в края на фитила. Надигнаха се сенки и затанцуваха като живи. Прозорците изтракаха и сградата се разтресе под напора на внезапен, много мощен вятър. Доста книги се откъснаха от рафтовете и се строполиха на пода.

— Покрай нас има и зли духове, разбира се — подхвърли Хамптън.

В добавка към приятните аромати, които бяха изпълнили стаята, до Джак достигна нов мирис. Беше вонята на поквара, гниене, разлагане и смърт.

На духовете им оставаха да слязат още само по две от стъпалата пред катедралата. Бяха само на два-три метра от Ребека.

Тя се обърна и побягна настрани.

Те изпискаха с глас, който би могъл да изразява гняв или ликуване или и двете — или пък нито едно от тях. Студен, чуждоземен вик.

Знаеше, че са се впуснали след нея и без да се обръща.

Затича по тротоара, като катедралата й остана отдясно; насочила се беше към ъгъла, като че ли смяташе да се устреми към следващата пресечка, но това бе само хитрост. След десетина метра зави рязко вдясно, към катедралата, и хукна по стълбището като запъхтяна риташе снега.

Духовете изпищяха.

Беше стигнала до половината на стълбището, когато нещото-гущер се хвана за левия й крак и заби нокти през дънките в десния й прасец. Болката беше много остра.

Тя изкрещя, препъна се, падна по стъпалата. Но продължи нагоре, като пълзеше по корем с, нещото-гущер, закачено за крака й.

Нещото-котка й скочи на гърба. Заби нокти в дебелото палто. Придвижи се бързо към шията й. Опита се да я захапе за гърлото. Устата му се напълни само с части от яката и плетения шал.

Беше стигнала върха на стълбището.

Изохка, сграбчи нещото-котка и го откъсна от себе си.

То ухапа ръката й.

Тя го запокити встрани.

Нещото-гущер беше още на крака й. Ухапа бедрото й на десетина сантиметра над коляното.

Тя се пресегна, хвана го, бе ухапана и по другата ръка. Откъсна обаче гущера от себе си и го запрати по стъпалата.

Духът, подобен на котка, вече се приближаваше към нея с блестящи сребърно-бели очи, пищеше и показваше зъби и нокти като триони.

Като черпеше сили от отчаянието си, Ребека сграбчи медния парапет и се изправи на крака навреме, за да ритне котката. За щастие ритникът попадна на място и духът се изтъркаля многократно по снега.

Гущерът отново се втурна към нея.

Нямаше ли край? Едва ли можеше да държи и двете гадини далече от себе си. Беше уморена, слаба и замаяна, а болката от раните я измъчваше.

Обърна се и като направи всичко възможно да пренебрегне бодежите, които пробягваха като токови удари през крака й, се завтече към вратата, през която Пени и Дейви бяха влезли в катедралата.

Нещото-гущер се хвана за края на палтото й, покачи се нагоре, заобиколи я, мина отпред и явно този път смяташе да се насочи към лицето й.

Подобният на котка дух също се беше върнал, беше я грабнал за ходилото и извърташе крака й. Тя достигна вратата и опря гръб в нея. Беше на края на силите си — поемаше и изпускаше с мъка въздуха, като че ли той беше железен.

В такава близост до катедралата, до самата й стена, духовете станаха мудни, както тя се бе надявала, както бе станало и когато преследваха Пени и Дейви. Гущерът, който се бе хванал за палтото й отпред пусна едната си уродлива ръка и замахна към лицето й. Но той вече не беше по-бърз от нея. Тя мигом отдръпна глава и усети, че ноктите само одраскват съвсем леко долната част на брадичката й. Успя да издърпа гущера от себе си, без да бъде ухапана; захвърли го колкото можа по-далече, към улицата. Успя да отдели и нещото-котка от крака си и го запрати встрани.

Обърна се бързо, открехна вратата, промъкна се в катедралата „Сейнт Патрик“ и затвори плътно след себе си.

Духовете се блъснаха веднъж от другата й страна и повече не се чуха.

Беше в безопасност. За щастие, на сигурно място.

Отдели се накуцвайки от вратата, излезе от слабо осветения вестибюл, където се бе озовала, премина покрай мраморния купел Със светена вода и влезе в огромния сводест църковен неф с масивни колони и много редици полирани пейки. Извисяващите се стъклописи бяха тъмни и мрачни, тъй като се осветяваха единствено от нощта; само тук-таме заблуден лъч от уличните лампи успяваше да открие и да премине през кобалтово син или яркочервен елемент от изображението. Тук всичко беше голямо и солидно на вид — огромният орган с хилядите си медни тръби, които се извисяваха подобно на върховете на камбанариите при по-малките катедрали, големият балкон за църковния хор над преддверието, каменните стъпала, които водеха към високия амвон, покрит с меден навес — цялата тази масивност допринесе за чувството на сигурност и мир, което облада Ребека.