Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

В този момент усети някакъв неясен полъх, изпита странното чувство на човек, който е заспал през деня и се събужда в непрогледна нощ. Може би кожата му регистрира лекото убождане, но имаше чувството, че сънува някаква странна спринцовка, която няма нищо общо с него…

Очите му, разсеяни и уморени след пълноценния секс, регистрираха присъствието на някаква неясна сянка — сякаш плуваше в дълбоки води и течението го повлича към тъмното дъно…

Събуди се с натежала глава и болки в стомаха. През живота си беше пробвал достатъчно опиати, за да разбере, че във вените му циркулира нещо наистина силно. Направи опит да се пребори с него, усети, че е безпомощен и се отказа.

Бавно извъртя глава и с притъпена изненада установи, че не си е у дома. Някой го беше преместил в кабинета му. Нима е бил отвлечен? Не, кой ще те отвлече, за да те отведе в собствения ти кабинет?

Усети някакво неясно движение и отново извърна глава, всичко пред очите му се разлюля, имаше чувството, че трябва да повърне. Напъна се, но нямаше сили дори за това. Беше истинско чудо, че дробовете му все още поемаха и изпускаха кислород…

Видя неясна фигура, плуваща като могъща манта към него.

— Кой…

Огромните криле се размахваха пред очите му, могъщата назъбена опашка леко помръдваше. Нагоре-надолу… Нагоре-надолу… Моравия направи опит да изкрещи, но нещо запуши гърлото му… Не, по-скоро устата му. Мека тъкан, вероятно памук, му пречеше да събере челюстите си. Опита се да я изплюе, отново му се повдигна. Не успя…

— Как се чувстваш, когато си безпомощен?

Мъжки ли беше този глас, женски ли беше? Не можеше да разбере.

Моравия затвори очи и направи опит да се възползва от новопридобитата си сила, от жизнеността и издръжливостта на организма си. Но душата му остана прикована в стоманени клещи, усилията ускориха ритъма на сърцето му до границата, при която послушният мускул започва да изнемогва от болки… Присви очи и направи опит да види по-ясно мантата, която продължаваше да размахва криле над главата му.

— Ей сега ще ти помогна — разнесе се гласът, после тялото му бе повдигнато като перце и се приземи в някакъв нечовешки скут. — Искаш ли да знаеш кой съм аз, Моравия? Ще ти кажа, на всички го казвам…

„Кои са тези всички“, замаяно се запита Моравия.

— Всяка сутрин отправям молитва за просветление към боговете… Защото само просветлението може да донесе успеха. Има хора, които твърдят, че боговете ще ме прокудят, защото ръцете ми са окървавени… На тях отговарям така — нека боговете постъпят както желаят, аз не мога да им заповядвам… Но молитвите си никога няма да прекратя, защото чрез тях се пречиствам… — Една ръка приятелски докосна бузата му: — И съм прав, Моравия. Защото успехът ви ага е на моя страна…

Усети, че го люшкат като дете преди сън.

— Това съм аз, Моравия, друго няма… Другото е фасада, другото е малко руж по бузите преди изпълнението на ролята, за която съм роден… Деликатно разкрасяване, леко като полъх от крилцата на пеперуда… Едната буза, после другата… Прераждане. Или смърт…

Устни, меки като разтопено масло и едновременно с това студени като капчица утринна роса, бавно се впиха в неговите. После стоманен юмрук стисна сърцето му с огромна, сякаш божествена сила.

Моравия изкрещя. Или по-скоро направи опит да изкрещи. Съзнанието му, разкъсано като леко облаче под напора на студен северен вятър, даде команда за писък, но нищо не се получи. Остана само болката. После във вътрешността на тялото му се породи натискът. Отвътре навън, страхотен и неукротим. Органите му се свиха и започнаха да изключват един по един. Последен умря мозъкът.

Февруарската нощ беше относително светла благодарение на кръглата месечина, която час по час наднича иззад косматите облаци. Улф Матсън клечеше на плосък, задръстен от строителни отпадъци покрив, шест етажа над вонящото блато на Източен Харлем. Разследването на този случай беше продължило необичайно дълго — цели седем седмици. Но сега, в тази наситена с напрежение нощ, той вече беше уверен в успеха. Престъпникът щеше да си получи заслуженото, точно както тримата масови убийци, които беше заловил в продължение на една година — откакто беше назначен за шеф на Специалния отдел по тежки престъпления към Главното полицейско управление на Ню Йорк.