Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Торнбърг е убиецът на сестра ви, докторе.

Тя ахна и рязко се обърна към Йошида, чертите на лицето му бяха размазани от сълзите.

— О, извинете, не искам да ви внуша, че го е извършил със собствените си ръце… Той е прекалено умен, за да се забърква в престъпления. Но няма никакво съмнение, че убийството на Аманда е извършено по негова заповед.

— Защо?

Кратката думичка излетя от гърлото й с цената на огромни усилия.

— Последното писмо дава отговор на този въпрос, нали? Решила е да разкаже на приятеля си за всичко, което й е причинил Торнбърг. А той е бил ченге, нали? Как би реагирал, според вас? Несъмнено би хвърлил срещу Торнбърг всичко, което е било на негово разположение. И това е решило съдбата на сестра ви — Торнбърг е бил длъжен да й затвори устата завинаги.

Стийви наведе глава, сълзите й покапаха по хартията. Сложи листа на масата и грижливо го приглади с длан.

— Искам да задържа тези писма.

— Разбира се — кимна Йошида.

Стийви усещаше единствено дишането си, всичко останало беше изчезнало. Отчаяно и се прииска всичко да се окаже един кошмарен сън, да се събуди от него с вик на облекчение и да установи, че светът около нея е прост и ясен, както винаги…

— А вие какво искате? — попита след известно време тя.

— Нищо — отвърна Йошида и тръгна към вратата. — Вече получих всичко, което искам.

След излизането му в стаята се възцари мъртва тишина. Стийви остана още дълго свита кран масичката. До слуха й достигна пронизителният звук на автомобилен клаксон, успял да пробие изолацията на хотелския прозорец. Тя трепна и вдигна глава, после тишината отново я погълна. Тежка и лепкава, като сладникавия аромат на цветята, натрупани край зейнал гроб…

— За демон-човекоядец се говори в една стара японска легенда — промълви Шика. — Всъщност, тя е толкова стара, че може и да е китайска… Като всички демони, и този бил мъжки и женски едновременно, но предпочитал да се явява на хората като жена…

Била изхвърлена поради безсилие от тринадесетте кръга на подземния свят — това, което според представите на европейците е Адът… Но ние не вярваме нито в ада, нито в рая… Понесла се над света на хората, търсейки начин да увеличи демоничната си сила…

Отначало изяждала сърцата на жертвите си и пиела кръвта им, но резултат нямало. Започнала да яде мозъците им, усетила някакво потрепване и разбрала, че това е правилният път…

В крайна сметка не постигнала нищо, но липсата на успех още повече я ожесточила. Вече не можела да се спре, нападала жертвите си с неизтощаема стръв и изсмуквала всичко от тях.

Ето как се е появила на света Достопочтената майка. Тя е превъплъщението на ужасния демон от древността, превърнала се в жива легенда. Единствената разлика между нея и митичния демон се състои във факта, че тя съумява да изсмуква „макура но хирума“ от другите и го прибавя към собствената си духовна мощ… Каквато и маска да сложи на лицето си, отдолу винаги ще се крие зловещият образ на демона-човекоядец… Това е особено опасно за теб, тъй като тя няма да позволи на човек с по-силна „макура но хирума“ от нейната да остане жив…

В момента, в който проявиш небрежност, тя ще се нахвърли върху теб, ще изсмуче мозъка ти, а останалото ще захвърли…

Стояха в сянката на висока сграда от стоманобетон и стъкло, издигаща се на една от тесните улички в квартала Шибуя. Въздухът потрепваше от могъщия тътен на огромен генератор, над главите им се издигаше естакадата на магистралата, която пресичаше района. Улф вече знаеше защо са тук — вибрациите на генератори за ток с голяма мощност успешно прикриват излъчването на „макура но хирума“ и те ще бъдат скрити от Достопочтената майка и нейните шпиони в града. Въпреки наличието на тази механична преграда, Улф предпочете да пусне в ход и собственото си душевно излъчване.

— Сега Достопочтената майка знае за предателството на Минако — продължи Шика. — И вече няма да я пусне извън стените на „Забранените мечти“…

— А може би вече е мъртва — поклати глава Улф.

— Не. Това не е в стила на Достопочтената майка. Бързата смърт не й носи никаква наслада. Но твоят план е безкрайно опасен, затова настоявам да бъда с теб…

— Не е разумно — въздъхна Улф. — Ще усети присъствието ти и ще се подготви. Докато аз мога да се промъкна незабелязано. Нито тя, нито Сума могат да усетят присъствието ми… Това е единственият шанс да измъкнем Минако жива…

— Преди това трябва да унищожиш Достопочтената майка — поклати глава Шика, протегна ръка и нежно докосна челото му. — Мама беше права — това е твоята съдба!