Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

Хирото се обърна към нея.

— Тази машина е луда — тръсна глава Евън.

— Дай ми я, Хирото-сан — настоятелно рече Оракула. — Веднага ще ти докажа коя всъщност е тя.

— Престани! — заповяда Хирото, но в гласа му се промъкна несигурност.

— Видя ли съпруга й, Хирото-сан? — попита Оракула. — Сигурен ли си, че той действително съществува?

— Не съм го видял — призна Хирото. — Но мога лесно да го сторя — достатъчно е да придружа Евън до болницата. Мъжът й лежи на един етаж с Казуки.

— Тогава иди и го виж — посъветва го Оракула.

Той погледна Евън, в очите му се появи безпомощност. Чувстваше се разкъсан между две тайнствени сили.

— Достатъчно е да ми кажеш истината — рече.

В очите на Евън се появиха сълзи.

— Жестоко е да ме подлагаш на разпит, Хирото-сан — подсмръкна тя. — Тази машина лъже!

— Никоя машина не е в състояние да лъже! — навъси се Хирото. — Дори чудотворна машина като Оракула! — пристъпи крачка напред и добави: — Може би наистина няма да е зле, ако най-напред видя съпруга ти…

— Никак няма да е зле — обади се ехидно Оракула.

— Късно е — възпротиви се Евън.

— Да, късно е — повтори Оракула.

— Имах предвид, че е късно вечерта и визитациите са забранени. Но утре…

— Утре тя вече ще има човек в болницата, който ще ти бъде представен за съпруга й — предупреди като опитен детектив Оракула.

— Стига вече! — решително тръсна глава Евън. — Добре, отиваме в болницата още сега! Ще помоля да ти покажат болничния му картон!

— Ще го сториш ли? — погледна я със съмнение Хирото.

— Разбира се — твърдо отвърна тя.

— Не отивай никъде с нея, Хирото сан — предупреди го Оракула. — Тя вече е много опасна.

— Защо „вече“? — учуди се Хирото.

— Защото отлично знае, че в болницата няма никакъв картон на измисления й съпруг.

— Ако е така, значи ти я направи опасна!

— Зная, Хирото-сан.

Хирото пристъпи към вратата на лабораторията.

Под поцинкования навес на склада светеше ярка крушка.

— Съжалявам, но мерките за сигурност тук са изключително строги — промърмори Хирото. — В това отношение Оракула имаше право…

— Разбирам — пристъпи към него Евън. В очите й блеснаха зелени светкавици и Хирото се хвана за сърцето. Устата му се отваряше и затваряше като риба на сухо, дробовете му пламнаха.

Евън отстъпи крачка назад навреме, за да види как очите му се разширяват. Тялото му се олюля, удари се в стената на склада и бавно се свлече на земята.

Евън наблюдаваше потръпването на Хирото и дращенето на ръцете му, в ноздрите й нахлу миризмата на риба от близкия пазар Тцуки. Приклекна до него и каза:

— Проклетата машина е по-умна от теб, бедни Хирото.

После започна да му задава конкретни въпроси, получената информация обработваше с безкрайно внимание. Когато се увери, че няма какво повече да научи, тя рязко притисна сърдечния мускул на нещастника.

Хирото подскочи като ударен от електрически ток, после рухна безжизнен. Тя протегна врат и прищрака със зъби като хищник. От устата й изпадна нещо, което внимателно уви в късче памук и прибра в джоба си.

Протегна ръце и без никакви усилия го метна на гръб. Прибра го у дома със собствената му кола, вкара я в гаража и го настани зад кормилото. После остави двигателя да работи и затвори вратата. Внимаваше да не се докосва до нищо.

Обърна се да погледне тъмния дом. Жалко, че Хирото не знаеше нищо за начина, по който Южи и Хана възнамеряват да модернизират Оракула, помисли си тя. Бих могла да го взема още тази нощ и контактите ми с Минако и Южи щяха да станат излишни. Но не всичко е загубено. Сега зная къде го държат и ще изчакам. А после, ако Южи не пожелае да сподели тайните си с нас, ще ида да потърся Хана…

— Бретхард.

— Какво?

— Бретхард идва.

Улф хвана протегнатата ръка на Шика и с мъка се изправи. Облегна се на оплисканата с кръв стена, докато тя оглеждаше сгърчения труп в краката му.

После, в ушите им екна металически глас, усилен стократно от мощен мегафон:

— Говори директорът на полицията Джак Бретхард! Обкръжени сте от полицейска част за борба с безредиците в пълно бойно снаряжение! Съпротивата е безсмислена и ще доведе до проливане на кръв! Вашата кръв! Хвърлете оръжието и излезте през главния вход — един по един! Имате една минута! Всички сте арестувани, включително и ти, Матсън!

Тропотът на подковани ботуши потвърждаваше думите му. В къщата наистина нахлуваше цял полицейски взвод.