Ерик Лустбадер: Близнаците Бонита

Гарнър го биваше в наблюдението. На това го бяха научили в Специалния отдел за борба с картелите (СОБК). Това беше една полулегална структура на Министерството на правосъдието, създадена след рязкото интернационализиране на престъпната дейност както в Америка, така и в целия свят. Този факт беше установен от редица задълбочени правителствени проучвания, довели до категоричен извод: експортът на незаконна дейност е резултат от промяната в световния икономически и политически ред и носи пряка заплаха за Съединените щати. Бързият и сравнително лесен достъп до информация от всякакъв вид води до тясно преплитане на дейността на отделните правителства и много престъпни организации, които са агресивни и притежават отлично изградени структури. Всичко това не беше от особено значение за Гарнър. Той беше доволен от службата си в СОБК, тъй като тя му даваше възможност да се потопи дълбоко в работата, която обичаше…

И тъй, агентът чакаше и наблюдаваше. Превърна се в паяк, точно като братята Бонита. Никак не му беше трудно да го стори. Цял живот се беше занимавал точно с това — проникване и маскировка. От най-ранна възраст се беше научил да прикрива истинската си същност. Беше на дванадесет години, когато откри, че е различен от другите момчета. И стигна до извода, че най-благоразумното поведение е изчакването. Две години по-късно, след като благодарение на случаен инцидент се увери в хомосексуалните си наклонности, вече беше сигурен, че ще трябва да се научи на още по-голямо търпение. Родителите му не бяха хора, които биха приели различен начин на живот, а той самият не притежаваше достатъчно кураж да обяви открито своите наклонности и да остави нещата на естествения им ход. По онова време семейството беше важно за него. Далеч по-важно от сексуалните му предпочитания. Сигурно е изглеждал страхливец в очите на много хора, но беше безсилен да промени каквото и да било.

Да си хомосексуалист тук, на Юг, означава да имаш редица предимства. Първото от тях беше, че можеше да се смеси с тълпата. По тези курорти, ако не си педераст или бисексуален, е невъзможно да се интегрираш. От друга страна, подчертано мъжествените братя Бонита трудно биха приели факта, че един педераст може да представлява заплаха за тях. Годините, които Гарнър беше прекарал под прикритие в собственото си семейство, го бяха научили да долавя онези особени вибрации на човешкото поведение, за които другите дори не подозираха. Тази дарба се оказа особено полезна в лабиринта от канцеларии зад „Боунярд“, където той работеше по десет часа на ден още от откриването на клуба. Именно особената настройка по отношение на тези вибрации му помогна да изпълни успешно поставената задача.

Гарнър се чувстваше най-зле сред хора с нормални наклонности. Безпомощен и немощен. И затова страшно много му се искаше да промени нещата. Каква по-добра промяна от това да предаде братята Бонита в ръцете на правосъдието? Няма значение, че лаврите ще бъдат обрани от други. Скрит дълбоко в тъмната си вашингтонска дупка, той щеше да получи своето удовлетворение.

Бавно и незабележимо, с безкрайно търпение събираше онези дребни късчета от мозайката, които очертаваха мащабите на незаконната дейност на Бонита и които можеше да идентифицира единствено той. За останалите те бяха подозрителни, но нищо повече. Сега вече, напипал слабото място в защитата на братята (малко неочаквано дори за човек като него), беше в състояние да ги тикне в кошарата, докато са живи. При условие, че успее да предаде събраната информация на Дресьора, който чакаше в квартирата за явки, търпелив по свой начин…

Гарнър тръгна по тясна странична уличка, която смърдеше на урина и развалена риба. Извади ключ и отвори задната врата на Белия дом. Клубът, в който се събираха хомосексуалистите, се помещаваше в строен през четиридесетте години и отдавна изоставен кинотеатър, носеше името на руската Дума, а не — както можеше да се предположи — на резиденцията на американския президент.

Всъщност не знаеше какво да мисли за своя Дресьор. Имаше му пълно доверие, разбира се. Но едновременно с това при контакт с него лъсваха всичките недостатъци на сексуалните му предпочитания.

„ Те не ти се доверяват напълно — Дресьора неизменно започваше кратките им разговори с тези обезпокоителни думи. — Да, зная, че те притискам повече от агентите с нормални наклонности. Но това е така, защото когато става въпрос за теб, аз също съм подложен на по-силен натиск…“