Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Видя Кроукър и му помаха, медните гривни на китката й весело подрънкваха.

— Здрасти! — извика тя. — Благодаря за поканата, много мило от твоя страна!…

Свали слънчевите очила с огледални стъкла, под тях блеснаха котешките контактни лещи.

— Здрасти, Гидиън — засмя се Кроукър. — Това е Джени.

— О, лекарката на Рейчи — протегна ръка тя. — Приятно ми е…

— На мен също — стисна ръката й Джени. — Рейчи ми е говорила за вас…

Дочула гласовете им, Рейчъл се появи откъм кърмата. Слабичка и бледа, с огромни слънчеви очила на лицето, тя приличаше на Кейт Мос.

— Колко време стана? — попита Кроукър.

— Вече месец — отвърна Гидиън. — Дори трева не съм пушила… — Той й беше поставил условието да откаже всякакви наркотици, ако желае да се вижда с Рейчъл и занапред.

— Е, как е? — подхвърли Джени.

— Не бъдете толкова загрижена, докторе — засмя се Гидиън. — Оказа се, че да си чист като котешко мустаче не е толкова неприятно…

Рейчъл се хвърли в прегръдките й, Мати наблюдаваше сцената с каменно лице. После, заобикаляйки двете момичета отдалеч, тя се приближи към брат си и прошепна:

— И това е твоя идея, предполагам…

— Мисля, че вече ти писна да играеш ролята на декор — понижи глас той.

— Така е, но…

— Дъщеря ти си има собствен живот, Мати. Колкото по-скоро приемеш този факт, толкова по-голям е шансът ти да намериш място в него.

— Но що за живот е това? — направи гримаса тя. — Какво може да очаква от него?

— Очаква някой да я обича и да й се възхищава. За съжаление в момента това не си ти…

Мати замислено поклати глава, обърна му гръб и се отдалечи.

— Как мислиш, че ще постъпи? — обади се до него Джени.

— А ти как би постъпила, ако Рейчъл беше твоя дъщеря?

Тя не отговори. Протегна ръце да откачи въжето от кола, а той запали двигателя. През изтеклия месец няколко пъти я беше извеждал в открито море, тя се оказа схватлива ученичка. Освен това се гордееше с наученото…

— Бих се радвала, че е щастлива — отвърна на въпроса му.

— Същото е и с Мати — въздъхна Кроукър. — Дълбоко в душата си тя иска точно това… — Завъртя руля и лодката бавно се насочи към изхода на пристанището.

След известно време Мати се изправи на капитанския мостик до него. Настанен удобно в един от сгъваемите столове на палубата, Бени пушеше пура и разговаряше с Джени. Очевидно й разказваше някоя от безкрайните си истории, тъй като младата жена се заливаше от смях. Рейчъл и Гидиън лежаха по корем на носа, потънали в разговор.

— Мисля, че няма да мога да го преглътна — промърмори сестра му, спряла поглед върху двете момичета.

— Е, като не можеш — не можеш…

— Никога не съм очаквала подобно отношение от теб! — остро изрече тя.

— Какво отношение?

— Примиренческо, ето какво!

— Мати, я ми кажи какво искаш всъщност?

— Искам да ме убедиш, че всичко това е от полза за Рейчъл!

Кроукър насочи „Капитан Сумо“ към стеснението на пристанището, от което се излизаше в открито море.

— Не мога да направя това.

— Защо?

— Защото не е моя работа. Въпреки че съм ти брат…

По вълните играеха слънчеви зайчета, духаше умерен вятър. Изведнъж му се прииска да е на катамарана на Раф с изключени мотори и вдигнати платна. Денят беше само за ветроходство.

— Усещам, че на моменти Рейчи се мрази — проговори след доста време той. — Ти също го усещаш, защото не си сляпа, нали? Надявам се, че Гидиън ще успее да проникне в тази толкова добре пазена крепост в душата й… Сама знаеш какво се случи… Доналд те накара да се страхуваш от Бога, в резултат престана да разговаряш с Рейчъл…

— Напротив — тръсна глава Мати. — Постоянно й говоря, но тя изобщо не ме слуша!

— Значи не си достатъчно убедителна.

— Добре, де, няма да се отказвам — въздъхна сестра му. — Но какво ще стане, ако нищо не излезе от това?

— В живота няма гаранции. Само едно ще ти кажа: ако не се получи, за теб ще бъде лошо…

Малко след като излязоха в открито море, Бени се зае да сервира обяда. Тази роля беше съвсем необичайна за него, но Кроукър се въздържа от коментар, забелязал, че приятелят му се забавлява.

Спомни си речта, която бе дръпнал началникът на участъка при постъпването му на работа в градската полиция на Ню Йорк заедно с още няколко новобранци. „Тук има вероятност да намразите живота си, да бъдете бесни от него. Има вероятност да го харесате… Но в едно можете да бъдете сигурни: само след една година ще бъдете други хора, съвсем различни от това, което сте днес. Толкоз от мен. Няма смисъл да ви давам съвети, няма смисъл да ви плаша с трудностите. Ако запомните думите ми, ще се справите. Това мога да ви го гарантирам.“