Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Като част от плановете за отмъщение на Сайго се предвижда и сложната пластична операция, чрез която Акико става двойница на Юкио — първата любов на Никълъс. Но плановете се провалят, тъй като Акико се влюбва във врага си. Тя е в капан, защото иска да изпълни клетвата си пред Сайго и Никълъс съзнава, че ще трябва да я убие просто, за да спаси себе си. Но когато се изправя срещу нея, той силно се съмнява, че ще може да стори това — тя също е събудила дълбоки и опасни чувства в душата му.

Дори сега, увиснал в безтегловността на упойката, той не беше сигурен какво би сторил, ако не бяха се намесили боговете. Земетресението, разтърсило северните покрайнини на Токио, разтвори земята под краката й. Никълъс се опита да я спаси, но тя се плъзна в мрачната пропаст и земята се сключи над главата й.

„Не се гордея, че премахнах Сайго, твоя син“, казва Никълъс.

„Разбира се, отвръща Итами. Ти направи каквото трябваше, ти си достоен син на майка си.“

По време на този разговор, състоял се преди три години, Итами е вече осемдесетгодишна. Само час по-късно боговете ще отнесат Акико в земните недра. След шест месеца Итами ще е мъртва, а Никълъс ще плаче на погребението й и ще си мисли за прекрасните вишневи цветчета, откъснали се от дървото в апогея на своята красота, за да бъдат стъпкани в праха от краката на безгрижно играещите деца.

Тъгата изпълва душата му, когато отправя вътрешен взор към бавно пулсиращото сърчице на своята малка дъщеря — посиняла и крехка като вазичка от периода Мин. В продължение на три жестоки седмици тя диша чист кислород през специална система и води отчаяна битка да задържи мъждукащото късче живот. Накрая губи сили и издъхва.

Сякаш зрител на ням филм, Никълъс безпомощно наблюдава скръбта на Джъстин. Никога не си е представял, че жив човек може да пролее толкова много сълзи. Месеци наред скръбта й е дълбока и всеобхватна, светът край нея престава да съществува.

А как скърбеше самият Никълъс? Без сълзи, без всепоглъщащата самовглъбеност на майката, в чието тяло вече се заражда нов живот. Той вече е свързан с нея посредством онази тайнствена и дълбока интимна връзка, която остава навеки между душите на близките хора, той трябва на всяка цена да се отърси от мъката, да я изхлузи от себе си както змията се изхлузва от старата си кожа. Той сънува.

Сънува пара, която се вие над главата му. Загубен, той не знае къде е домът и се гмурка в гъстите талази… Пада. Земното притегляне е толкова силно, а той усеща — полетът ще продължи дълго. Знае, че това е само началото. Абсолютно сигурен в това, той иска само едно — да спре това падане, да успее по някакъв начин да го прекрати. Не може. Продължава да пада. Крещи.

Събужда се, тялото му е сгърчено и обляно в пот. Вече не може да заспи. Нощ след нощ се събужда в гърчове, облизва солта от устните си и отправя поглед в тавана, към изпаренията…

Никълъс е дошъл в Япония с бащата на Джъстин, двамата искат да обединят своята компания за производство на компютърни чипове с японския концерн „Сато Интернешънъл“. Изпълнен с отчаяние, Никълъс се хвърля с жар в новата работа и това е причината да остане в Япония и след смъртта на Акико. Изключително сложното обединение най-сетне е факт, сега трябва да се координира производството на чипове със „Сато Интернешънъл“. Никълъс се сближава с Танцан Нанги — президента на огромния японски концерн.

Започват съвместно производство на компютърен чип от революционно нов тип, наречен Сфинкс T-PRAM. Той е напълно програмируем и е с памет с произволен достъп. Откритие от подобен характер вещае тотална промяна в цялата огромна индустрия за производство на компютри, очакваните печалби от него са също така огромни. IBM прави опит да се включи в сделката и предлага услугите на своя научноизследователски институт в замяна на технологията на новия чип. „Моторола“ им предлага изключително изгодни условия за съвместна дейност. Същевременно технологията за производството на чипа се оказва толкова оригинална, че Никълъс и Нанги с изненада откриват как техният патент си остава техен докрай и никой не е в състояние да го копира.

В крайна сметка двамата решават да действат сами.

Джъстин е все така затворена в себе си, Никълъс прекарва по-голямата част от времето си в компанията на Нанги. Това положение вероятно би продължило с години, но е прекъснато от усилващото му се главоболие. Всъщност не от самото главоболие, а от тумора, който го причинява.