Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Балансирайки на пети като акробатка, младата жена започна да разтваря краката си. Това беше главната част на номера, която се казваше „токудаши“, но сред простолюдието беше известна просто като „отварянето“.

Около Сенжин защракаха бутоните на фенерчетата, малките им рефлектори заблестяха в мрака като очичките на безброй насекоми в житна нива. Някой зад гърба му започна да диша тежко. Беше убеден, че очите на всички мъже в заведението са заковани върху онова малко местенце между краката на момичетата, което продължаваше да ги вълнува със своята тайнственост. Лъчите на фенерчетата се насочиха към тази Светая светих, а самите момичета започнаха бавно да обикалят сцената, краката им си оставаха неестествено широко разтворени. Да се ходи по този начин е истинско изкуство, не по-малко трудно от изкуството на майстора на голфа или на скачача от висока кула. И не по-малко достойно за възхищение.

Сенжин наблюдаваше как подскачат мускулите на краката на момичето докато се придвижваше по сцената с лекотата на цирков акробат. През цялото време лицето му си оставаше спокойно и под контрол — сякаш бе кралица или богиня, под чиято власт са всички тези смъртни наоколо. Предлагайки за внимателна инспекция широко разтворените си крака, това момиче, а и останалите край нея и над нея, излъчваха някаква особена магнетична сила, която нито можеше да се опише, нито да се обясни. Напълно равнодушен към носителя на женската сексуалност, Сенжин се чудеше с какво той толкова силно привлича останалите мъже.

После осветлението рязко се включи, всички заслепено примижаха, напрегнатото мълчание отмина. Рок музиката отново гръмна, а момичетата се увиха в своите скромни роби. Сега лицата им бяха напълно безизразни, тайнствеността им се появи с нова сила.

Но Сенжин беше твърде зает, за да оцени по достойнство великолепната сдържаност на танцьорките. Беше станал и вече си пробиваше път към задната част на заведението, обозначена с червени лампички.

Откри гримьорната, която търсеше, и безшумно се вмъкна вътре. Заопипва тясното и тъмно помещение и скоро откри това, което търсеше. Прозорчето беше малко и прашно, отдавна неотваряно, но щеше да свърши работа. Провери дали не е залостено. Не беше.

Доволен от проверката, той се зае да отвива крушките, наредени около голямото стенно огледало. Други осветителни тела в стаичката нямаше. След като помисли малко, той завинти обратно една от крушките.

Когато Марико — така се казваше танцьорката, която привлече вниманието на Сенжин — влезе в гримьорната си, неговият силует се очертаваше в мрака нереален, сякаш изрязан от картон. Бледата светлина на крушката едва очертаваше линията на лицето му и тя всъщност не разбра какво точно вижда насреща си. Стори й се, че това е част от новия плакат, който колежката й бе окачила съвсем скоро на стената.

Мислеше за своята власт — тази, която упражняваше тук, между тези стени, но никъде другаде. В нея имаше някакъв парадокс, но тя не беше в състояние да разбере същността му, а още по-малко — да го използва, за да подобри положението си в живота.

Все още не бе овладяла тайната на търпението, а както се оказа сега — така и нямаше да я овладее.

Сенжин се плъзна покрай стената в момента, в който Марико отвори вратата. В следващия миг се притискаше към нея с цялото си тяло, сякаш бе някаква зловонна течност, процедила се от сянката.

Изненадана от внезапното оживяване на плаката, Марико отвори уста да изкрещи, но Сенжин стовари юмрук върху нея и момичето безсилно се отпусна в ръцете му.

Завлече я в ъгъла и разтвори полите на робата й. В дланта му се появи малък нож, затоплен от тялото му. С точни и икономични движения той наряза дрехите й, смъквайки ги от тялото на прецизни, съвършено оформени квадрати. После подреди парчетата по начина, който желаеше.

Злите му очи се спряха за миг върху разкошното тяло на момичето — сякаш искаше да го запечата завинаги в съзнанието си. После коленичи, уви китките й с ивица здрав бял плат и ги пристегна към пожарния кран. Стегна ги толкова силно, че тялото на Марико се изпъна в цяла дължина на пода.

След това извади още едно парче плат, уви го около врата си, а другият му край преметна около крана, след като прецени на око разстоянието. После разкопча панталона си и се стовари върху голото тяло на момичето без страст, без тръпка на нетърпение. Не му беше лесно да я обладае в подобно състояние, но болката на насилственото проникване му подейства странно възбуждащо.