Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Аз съм господин Омукае — поклони се в отговор Сенжин. — Не се запознахме по най-подходящия начин, нали?

Джъстин се засмя с облекчение. Беше наистина чудесно, че този човек приема леко току-що отминалия инцидент.

— Май наистина е така — отвърна тя. — Но просто не зная защо ви видях едва в последния момент.

— Алеята е извита, пътят — също — дипломатично отвърна Сенжин. — Не е лесно да видите идва ли някой от посоката, от която се появих аз. Ако позволите едно предложение…

— Разбира се.

— Проблемът би се решил с едно обикновено огледало, окачено на големия кедър край входа. Така положително ще имате възможност да наблюдавате пътя…

— Идеята ви е чудесна — отвърна Джъстин. — Благодаря ви, господин Омукае.

— За нищо, госпожо — отвърна Сенжин, остави чашата и се огледа. — Доста голяма къща за сам човек — отбеляза той.

— О, аз не живея сама — отвърна Джъстин. — Тук сме заедно със съпруга ми.

Сенжин отпи нова глътка чай и любезно попита:

— С какво се занимава вашият съпруг, госпожо Линеър?

— Управлява компанията на баща ми. Производство на компютърни компоненти, стоманодобив, текстил… Мъжът ми доразви дейността и прибави към нея научно-технически проучвания в областта на електрониката. — Сведе глава настрани и любезно попита: — А вие в каква област работите, господин Омукае?

— О, страхувам се, че моята работа е далеч по-безинтересна от тази на съпруга ви — отвърна Сенжин. — Аз съм обикновен чиновник, занимавам се с проблемите на екологията в промишлеността.

— Звучи интересно — отбеляза Джъстин.

— Но на практика е доста еднообразно — отправи й малко странна усмивка той, после бавно се изправи.

— Ако позволите, бих казала, че съвсем не приличате на чиновник, господин Омукае — отбеляза Джъстин. — Съпругът ми се занимава с бойни изкуства и виждам, че тялото ви е съвсем като неговото… Прилича на добре настроен музикален инструмент.

Той отвърна с лек поклон.

— Приемам това за комплимент, тъй като виждам, че сте европейка — рече. — Колоезденето е хоби, от което всеки има полза, но за мен то е далеч повече… Спорт, дори мания, както биха го нарекли някои… Правилно ли се изразих? Невинаги съм сигурен в своя английски…

— Изразихте се по-добре от много американци.

— Благодаря, макар да съм убеден, че казвате това само от любезност. — Странната усмивка отново се появи на лицето му: — Моята мания поддържа както духа, така и тялото ми. Намирам я за твърде сходна с медитацията: постоянното движение пречиства духа.

— Изразихте се толкова добре, че дори на мен се прииска да притежавам подобна мания — каза Джъстин. — И без това имам прекалено много свободно време, а бездействието се превръща в такава инерция, че човек понякога е напълно неспособен да се освободи от нея.

Сенжин кимна в знак на съгласие и подхвърли:

— Ако съм на мястото на съпруга ви, нямаше да ви оставям толкова често сама.

— Неговата… неговата работа често е свързана с голямо напрежение — отвърна Джъстин, после изведнъж се ядоса, че е започнала да защитава Никълъс пред някакъв непознат. Нали японците уж се славят с безукорното си възпитание?

— Съвсем разбираемо — кимна Сенжин. — Животът никога не е съвършен, човек постоянно е принуден да прави жертви… — Сви рамене и добави: — Но това е съвсем естествено.

На крачка от него, Джъстин изведнъж бе обзета от непреодолимо любопитство.

— Питам се какво е това, което криете зад погледа си? — промълви тя и веднага се зашемети от начина, по който говори на един напълно непознат човек. Кое ме накара да постъпвам по този начин, зачуди се тя.

Сенжин сведе поглед към европейските й черти:

— Какво искате да кажете?

За миг тя се поколеба, после установи, че вече не може да се спре. Главата й се завъртя, ударите на сърцето отекваха в ушите й.

— Независимо от това, което казахте за своя английски, вие сте самоуверен човек и това личи дори от походката ви… — Стресната от собствената си откровеност, тя смутено поклати глава и добави: — Зная, не е странно, но страшно много наподобявате съпруга ми.

— Благодаря ви, макар да съм сигурен, че всичко е плод на въображението ви — отвърна Сенжин с онази неповторима и съвсем японска унизителна нотка в гласа.

Очертан от меката светлина, профилът му наподобяваше бюста на отдавна забравен герой. От него се излъчваше странен стоицизъм, примесен с меланхолия, и тази комбинация бе особено привлекателна за Джъстин.