Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Не го познаваш — с отчаяние прошепна тя. — Той може да я отвлече, сигурна съм в това! — гласът й изневери, по бузите й се затъркаляха сълзи. — Франси е в безопасност, моля те да не предприемаш нищо!

— Да не предприемам нищо ли? — учудено я изгледа Тони. — Трябва да си се побъркала! Копелето се появява в дома ми, напада ме и ме оставя в унизителното положение да разчиствам труповете след него, а тя казва да не предприемам нищо! Това място е свещено, Маргарет! Дори мръсник като Леонфорте „Отровната мида“ не би посмял да нахлуе в дома ми! — лицето му се наля с кръв: — Освен това той уби собствения ти брат, Маргарет!

Тя остана безмълвна пред справедливия му гняв. А Тони й обърна гръб и започна да раздава заповеди на бойците си. Провел няколко напрегнати разговора по телефона, той безцеремонно нахлу в банята й и кратко заповяда:

— Зарежи къпането и отивай да си събираш багажа! Двете с Франси заминавате!

Маргарет се втренчи в лицето му:

— Но тя е на училище, и без това пропусна доста дни…

— Прави каквото ти казвам!

Маргарет сведе глава и се подчини.

Тони приключи с подготовката и влезе в спалнята й.

— Никой не знае къде отиваш, с изключение на двама-трима от най-доверените ми хора обяви той. — Говорих с човека по телефона, той е от фамилията и няма за какво да се тревожиш.

Един от бойците свали багажа, а друг взе на ръце спящата Франсин и започна да се спуска по стълбите. Преди това безуспешно се опита да измъкне от прегръдката й Райън — любимото и плюшено мече. Проскубан и раздърпан, Райън беше единствената играчка, останала от детството й, и тя отказваше да се раздели с нея.

Маргарет се качи в черния линкълн, паркиран пред входа, Тони внимателно и подаде спящото момиче. Бяха в плътното обкръжение на бодигардове, наредени около линкълна и натикани в няколко коли наблизо.

— Ще се видим, когато всичко свърши — рече Тони и удари по покрива с разтворена длан.

Едва след като колата напусна имението, Маргарет си даде сметка, че той не я целуна за сбогом. Всъщност не беше я докоснал от момента на появата й…

Франсин спеше с глава в скута и, здраво притиснала Райън до гърдите си. Маргарет механично погали русите й коси. Така правеше някога, когато Франси беше още бебе… Колата фучеше в нощта, тя неволно си помисли за това, което беше планирал Тони и безпокойството й нарасна. Направи опит да се успокои, каза си, че без нейна помощ те няма да получат портрета на Робърт… Слаба утеха, особено в тъмна нощ като тази…

Едни час преди разсъмване пристигнаха пред каменна къща в околностите на Ню Хемпшайър. Мъжете от първата кола влязоха вътре, запалиха осветлението и внимателно огледаха всичко. Едва след това направиха знак на шофьора на линкълна.

Маргарет лично настани Франсин в леглото, Райън беше облегнат на стената до нея, готов да попадне в прегръдките й. После се оттегли в определената за нея спалня.

Така и не можа да разбере дали спа, или просто отново преживя кошмара на отминалите дни… Виждаше се като жив труп, крачещ механично по каменистата пътека на бягството, единствената мисъл в шокираното й съзнание беше да бъде максимално далеч от ужаса, да измъкне от лапите му безжизненото тяло на дъщеря си, което се люшкаше в ръцете й. Дали това беше сън, тя не можеше да определи…

Събуди се малко преди обяд, очите й лепнеха. Имаше чувството, че току-що е заспала. Адреналинът на тревогата заля душата й като могъща приливна вълна, тя скочи и се втурна към банята. Наведе се над тоалетната чиния точно навреме, устата и очите й се изпълниха с лепкава, полутечна каша…

После отиде да хвърли един поглед на Франсин, която продължаваше да спи. Взе душ, облече се и слезе в кухнята. Закуската й поднесе бодигард с едро телосложение и вълчи поглед, който странно контрастираше с топлата му усмивка. Поигра си с пържените яйца, местейки ги от единия до другия край на чинията, умът й беше зает да определи точния размер на омразата, която изпитваше към съпруга си.

Най-сетне се появи и Франсин — бледа, с подпухнали очи и стърчаща във всички посоки руса коса. Маргарет трябваше да й обясни къде се намират и защо са тук.

— Разбира се — равнодушно кимна момичето. — Тони…

Искаше да си бъде у дома, приятелите й липсваха. Маргарет направи всичко възможно да я успокои, но битката беше загубена предварително. Така и не успя да намери път към душата на дъщеря си. Все пак я убеди да хапне, после с облекчение се увери, че странните лекарства на Робърт явно няма да имат страничен ефект.