Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Да. През изтеклата година се опитвах да обединя хора, които имат достатъчно сила и власт, за да се противопоставят на „Годайшу“. Задачата беше изключително трудна, дори един Кайшо може да стигне до края на своите сили и влияние… Вече стигнах последната фаза, давам си сметка, че или ще постигна нещо, или ще изгубя всичко… Което значи, че или ще бъда жив достатъчно дълго време да разгромя „Годайшу“, или тази организация няма да бъде спряна от никого… От вас искам да ми осигурите това време. Никой друг не притежава вашите умения, към никого не мога да се обърна…

Оками запали цигара, но не усети вкуса й и бързо я угаси.

— Откровено казано, Линеър-сан, отчаяните усилия да спра „Годайшу“ ме принудиха да вляза в контакт с хора, които нито мога да контролирам напълно, нито пък им вярвам… Все още не мога да кажа дали всичко това ще доведе до брилянтна операция или пълен провал…

Тялото му помръдна, светлините от палацото отвъд канала заиграха по лицето му и то изведнъж заприлича на картина от Тициан.

— Зная само едно — моите действия поставиха живота ми под заплаха… Току-що научих, че един от най-верните ми партньори е убит… Казва се Доминик Голдони. Единствено на него имах пълно доверие и те го отстраниха. Това, а и всичките ми действия срещу „Годайшу“ ме карат да вярвам, че следващата жертва ще бъда аз.

Притиснала в прегръдката си спящата Франси, Маргарет Голдони най-сетне се прибра у дома. Там завари суматоха, мъжът й беше събрал цяла рота бойци, които възнамеряваше да прати по следите на Робърт. Тони си беше от старата шкода и много обичаше да се прави на мъж. И точно това беше причината, поради която Доминик му повери контрола на семейния бизнес.

Тя се страхуваше от това завръщане, но страховете и се стопиха в момента, в който Тони отвори входната врата. Не я попита нито къде е била, нито доколко е замесена в смъртта на брат си, нито дори как е успяла да се прибере невредима. Зададе й само един въпрос: „Правиха ли ти нещо?“

Не „Той направи ли ти нещо?“ , просто защото Тони не можеше да персонифицира това, което отдавна беше нарисувала фантазията му.

В крайна сметка отговорът и не го интересуваше. Вече беше решил съдбата й, въображението му отдавна беше видяло това, в което се беше превърнала. Винаги беше мечтал тя да бъде Мадона, сега тази мечта се беше превърнала в пепел…

Отговори му отрицателно. Добави, че Франси е била упоена — което беше истина, — а нейните очи през цялото време са били вързани — което беше, разбира се, лъжа… Но как би могла да признае пред някого, особено пък пред него, какво е била принудена да върши? Сам по себе си актът беше достатъчно отвратителен, още по-отвратително би било неговото описание…

Той не чу нито дума от това, което му казваше. То просто не го интересуваше. Не изпита желание да се доближи до нея, остана на почетна дистанция, очите му гледаха хладно и с открито неодобрение. Сякаш по време на принудителното си пътешествие беше пипнала проказа…

Накара я да вземе участие в подготовката за бойните действия срещу Робърт, макар ясно да виждаше, че е на края на силите си и душата й плаче за почивка. Искаше своего отмъщение и нищо друго не го интересуваше.

— За Бога, Тони! — избухна тя. — Та ние дори не знаем истинското му име!

Върху лицето на Тони се беше запечатало изражението, с което хвърляше неизгодните договори пред своите притиснати до стената клиенти.

— А ти за какво си, Маргарет? — отвърна той. — Сега детето е в безопасност, вече можеш да седнеш и спокойно да опишеш на художника чертите на лицето му. Нищо повече не ни е необходимо. Той е един шибан азиатец, няма начин да не го открием!

Тя пое дълбоко дъх и бавно поклати глава:

— Слушай ме внимателно, Тони! Той каза, че ще ни наблюдава отблизо и ще отвлече Франсин, ако предприемем каквото и да било!

— Приказки! — размаха ръце Тони. — Искал е да те уплаши и това е всичко! Използвай главата си, Маргарет! Как би могъл да ни наблюдава? Дори федералните ченгета с цяла тълпа цивилни агенти не могат да го сторят, та той ли? — поклати глава, в жеста му пролича нещо като съжаление: — Ти си жена, той прекрасно знае как да те накара да трепериш от страх. Такива като него умеят това… Остави нещата в мои ръце и ще пипнем копелето още преди да иде да се изпикае!

Тя опря длан в слепоочието си, сякаш искаше да успокои бесните удари на сърцето си и сляпата паника, надигаща се в душата й. Чувстваше се като безпомощно дете.