Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Увериха ни, че ударът не е бил сериозен — прекъсна го Асада.

— Ние пък ще уверим всички клиенти, че КЛАЧ прави електронното подслушване невъзможно — твърдо изрече Майк, изчака малко, после добави: — Да, наистина се говори, че инфарктът на Нанги-сан е бил лек. Ами ако не е така? Ами ако се окаже, че той вече не може да работи? Бихте ли желали подобен човек начело на „Сато интернешънъл“?

— Знаете ли нещо, което ние не знаем? — засече го Асада.

Майк майсторски разигра колебание.

— Кога получи удара? — попита той. — Май беше…

— Преди шест месеца — помогна му Моримото.

— А върна ли се на работа? — невинно попита Майк.

— Не — замислено поклати глава Асада. — Не се появи дори на официалната промоция на „Кибер-нет“…

Усетил промяната, Моримото побърза да се възползва от шанса си:

— Ако не е добре, Нанги-сан не бива да ръководи такова влиятелно „кейретцу“ като „Сато интернешънъл“ — твърдо рече той.

Около масата закимаха одобрително. Всеки от присъстващите знаеше отношението на Моримото към Танцан Нанги. Той навсякъде твърдеше, че президентът на „Сато“ разполага с прекалено много власт, но подобно твърдение вероятно се дължеше на завистта, тъй като, преди да се заеме с частен бизнес, Нанги е бил високопоставен служител на МИТИ. Там също беше оставил следа, но беше далеч по-известен в деловите среди като президент на „Сато“.

— Стигаме до същността на въпроса — отбеляза Майк. — Контролът върху „Сато интернешънъл“ — компанията-майка. До този момент тя беше частна, дори високопоставени хора като нас нямаха шанс да участват в управлението й. — Очите му тържествуващо проблеснаха. — Но „Кибер-нет“ и „Денва партнърс“ промениха състоянието на нещата! Финансовото състояние на „Сато“ е толкова тежко, че те се принудиха да търсят външна помощ за реализация на системата.

— Но ние държим по-малката част от акциите — обади се Асада. — Контролният пакет е в ръцете на „Сато“.

— Това е така — кимна Майк. — Но само при определени условия. Според клаузите на нашия договор „Сато“ трябва да изплати безлихвения кредит на „Денва“ в рамките на 90 дни. Не го ли стори, ние получаваме правото да поемем контролния пакет. Аз ще имам грижата този кредит да не бъде изплатен навреме. Това мога да ви го гарантирам. В замяна искам от вас да бъда избран за президент на „Денва партнърс“. В качеството си на такъв автоматически ще вляза в Борда на директорите на „Сато“, при това още на следващия ден след просрочване на кредита. Повече не ми трябва. За кратко време ще установя контрол както над „Сато“, така и над „Кибер-нет“. Като член на Борда ще бъда в състояние да обработя всеки един от останалите членове поотделно, ще осигуря мнозинство за отстраняването на Нанги от президентския пост и ще заема мястото му.

В залата отново се възцари тишина Майк внимателно следеше лицата на гостите си. От изражението им разбра, че е рискувал правилно и вероятно ще спечели. Предварително беше сигурен, че тези влиятелни и консервативни люде не обичат известния с либералните си възгледи Нанги, завиждат му за успехите и се страхуват от партньора му Никълъс Линеър.

Всичко, което им каза, беше вярно. Едновременно с това обаче той преследваше и друга, съвсем лична цел. Искаше да притежава „Сато интернешънъл“ повече от всичко друго на света. Защото въпреки временните си затруднения тази компания си оставаше най-стабилното „кейретцу“ в страната, с огромна мрежа по целия свят. Тя предлагаше изключителни възможности на Майк да се включи в легален бизнес, беше ключът към реалния свят, в който той имаше намерение да играе водеща роля. Отдавна му беше дошло до гуша да дърпа конците на незаконната си дейност от джунглите на Виетнам. А фактът, че съсобственик на „Сато интернешънъл“ е заклетият му враг Никълъс Линеър, превръщаше желанието му в копнеж. Изкушението да види Линеър на колене, съсипан и разорен, беше прекалено силно, за да му устои…

Решил, че паузата се е проточила достатъчно дълго, Майк тръсна глава:

— Това е нашият шанс да завладеем настоящето на Япония, господа! А чрез него да разчупим оковите на „Сато“ върху бъдещето!

— А какво ще стане с Линеър-сан? — попита Асада.

В гласа му прозвуча неприкрит страх — сигурен сигнал за общата капитулация на присъстващите. Те искат тази сделка, искат да ги ръководи Майк. Видяха бъдещето, желанието им да бъдат подготвени за него беше непреодолимо…

— Линеър го оставете на мен — усмихна се Майк. — Зная как да се справя с него. Мога да ви обещая, че той няма да попречи на плановете ни. — Приведе се напред и попита: — Искам да зная кой от вас ме подкрепя. Помислете, не бързайте. Не е нужно да подчертавам, че такъв шанс каца на рамото само веднъж в живота. Ще използваме ли „Денва“ като оръдие за контрол над „Сато“? — Очите му бавно огледаха лицата на присъстващите.