Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Що за глупости? — попита с недоумение Изу Икудзо. Беше едър мъж с месесто лице, седнал вдясно от Майк, президент на могъщ концерн за производство на стомана, поддържащ тесни връзки с Якудза. По-точно с клана Шикей, ако информацията на Майк беше точна. — Казахте, че първото блюдо е китайско… Беше достатъчно сладко, за да изглежда наистина такова!

— Точен сте — разшири се усмивката на Майк. — Нашето предястие беше от кралски пчели, желирани в алкохол, прибавен към собствения им мед. Нима не бяха вкусни?

— Вкусни бяха — призна Асада. — Човек рядко може да срещне толкова изтънчен вкус у един чужденец. Аз например си признавам, че очаквах да видя на масата най-много по някой „Биг Мак“ с пържени картофи!

Това изявление беше посрещнато с общ смях и одобрително кимане. Разбира се, че бяха харесали кралските пчели, помисли Майк. Това можеше да се очаква.

— А основното? — продължи да любопитства Икудзо.

— Не ви ли хареса, Икудзо-сан? — попита го Асада. — Вкусът му беше доста необичаен…

— Бил съм във Венеция — сви рамене Икудзо. — Опитвал съм тамошния специалитет „фегато“ 6 6 Дроб. — Б.пр. .

— Дроб по венециански — уточни Майк. — Но тук ви беше поднесен един по-специален дроб! — очите му бавно обходиха масата. — Всички помним покойния Родни Къртц и скърбим за него… Столът му край тази маса остана празен… — гласът му отново набра сила. — Помним и опита му да измами своите съдружници от „Денва партнърс“, нали? Именно неговия дроб хапнахме тази вечер, приятели!

Като опитен режисьор Майк се облегна назад и зачака ефекта от думите си.

— Това вече е прекалено! — изрева Икудзо. — Що за канибализъм?

Асада пребледня, имаше вид на човек, който всеки миг ще повърне. Не беше сам. Всичките дванадесет гости бяха на крака, крещяха и размахваха юмруци с посивели лица. Единствен Машида остана невъзмутимо на мястото си, изглеждаше, че не чува нито виковете, нито гневните въпроси.

След известно време бутна стола назад и стана.

— Тук не става въпрос за канибализъм! — тихо отсече той, но заповедническият му глас стигна до ушите на всички. — Предлагам да чуем това, което се готви да каже господин Леонфорте.

Гостите бавно започнаха да заемат местата си. Повечето от тях отместиха чиниите си към средата на масата, като избягваха да ги гледат.

— Сега всички сме братя! — извика Майк, след като главите се извърнаха отново в негова посока. Вкусвайки от тялото на врага, ние дадохме своята кървава клетва, макар и в по-модерен вариант! — Набучи на вилицата си късче от задушеното и лакомо започна да дъвче. Изядохме врага! Вече можем да насочим действията на „Денва партнърс“ в желаната посока!

Икудзо рязко захвърли вилицата си.

— Нямам желание да участвам в тези животински ритуали! — отсече той. Чувствам се измамен, направиха ме на глупак! — Скочи на крака и разпалено добави: Вие злоупотребихте с правата си на домакин! Не се чувствам задължен към вас с абсолютно нищо!

— Предлагам да ме изслушате — меко отвърна Майк. — После можете да си вървите.

— Мога да си тръгна още сега! — ядосано го изгледа Икудзо. — Кой сте вие, та да ми заповядвате? Вие сте „итеки“ й нямате никаква власт над мен!

— Боли ме от вашия гняв, Икудзо-сан — отвърна Майк. — Разбира се, че можете да си тръгнете веднага. След като това е вашето желание…

— Да, това е моето желание! — отвърна запъхтяно Икудзо и се зае с ритуалните поклони за сбогом.

Майк го изчака да стигне на крачка от вратата и каза:

— Бих ви помолил да ми отговорите на един въпрос, Икудзо-сан…

— Какъв е той? — обърна се онзи.

— Вие сте партньор в сянка на „Стърнголд асошиейтс“, нали?

— Защо задавате въпрос, на който очевидно знаете отговора? — остро отвърна Икудзо. — „Стърнголд“ беше собственост на Родни Къртц.

— А знаехте ли, че Къртц подготвяше отстраняването ви както от „Стърнголд“, така и от „Денва партнърс“?

— За какво говорите? — попита Икудзо и в погледа му се мярна объркване.

— Доказателство за правотата на твърдението ми е съгласието на Къртц да размени сравнително скромното ви участие в „Стърнголд“ за половината от своите акции в „Денва“. Същевременно обаче вашата последна вноска не е направена и това автоматически води до анулиране на договора между вас. В тази светлина на събитията Къртц е имал благоразумието да вземе известни предпазни мерки, особено в случай на някакво нещастие с него или съпругата му. В момента „Стърнголд“ е собственост на американската юридическа фирма „Бейтс & Бейтс“. А според завещанието на Къртц цялото участие на „Стърнголд“ в „Денва“ е предадено в разпореждане на корпорацията „Уърлдтел & ко“, която съвсем неотдавна закупих.