Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Добър вечер, господа — започна той, опипвайки с очи лицето на всеки от присъстващите. — Благодаря ви за честта, с която ме удостоихте. Позволете ми да изразя огромното си удоволствие от вашето присъствие тук.

Толкоз с любезностите, въздъхна в себе си той и замълча.

Сервитьорките поставиха пред всеки гост по една малка чиния със салата. Откъм кухнята се появи Хонико, пред себе си тикаше малка количка. Върху нея имаше огромен супник от масивно сребро, над капака му стърчеше дръжката на тежък черпак. Започна да обикаля масата и да слага по един черпак от съдържанието на супника върху салатата на гостите. Всички без изключение сведоха очи към чиниите, опитвайки се да отгатнат какво им се предлага. Видяха нещо като големи бобени зърна на черно-бели ивици, покрити с прозрачна, желирана глазура.

— Първото блюдо е китайски специалитет — обяви Майк. — Древна рецепта, запазена до днес само зад стените на Забранения град… — разпери ръце, на лицето му се появи заразителна усмивка. — Тази вечер ще хапнем като древните императори, господа!

Мъжете се заловиха за вилиците. Майк кимна на Хонико, която му сервира последен и напусна залата. Очите му обаче не се сведоха към чинията, а пробягаха по лицата на гостите.

— Възнамерявах да произнеса реч — започна той. — Но вчера случайно чух разсъжденията на двама възрастни господа в парка Уено, които очевидно познават живота. Единият твърдеше, че ако не се появи нова идеология, засягаща примитивното у човека, масите са осъдени на робска агония.

— Какво искаше да каже? Първичните инстинкти на хората действат в една посока: дом, семейство, оцеляване. Здрави инстинкти, нали? Но светът е водил и продължава да води кървави войни, расови и етнически конфликти, именно благодарение на тези инстинкти — дом, семейство, оцеляване.

— Това не е случайно. Вижте как се възражда фашистката идеология, при това в момента, в който комунизмът започна да залязва. Неонацистите в Германия надигат глава, в Италия управляват хора, които считат Мусолини за свой идол. В Русия настъпи хаос, недоволството от пазарната икономика изтласка към властта човек, който казва: „Русия над всичко! Другите да бъдат изгорени!“ Човек, който твърди, че е готов да обяви война на Америка, за да си възвърне Аляска… Днес такива мъже са велики в очите на милиони хора…

— Може би такива хора наистина са велики, отвърна вторият господин в парка. Те са готови да рискуват всичко, за да разбият старите порядки, корупцията и удобните коалиции, осигуряващи властта на онези, които управляват страната още от времето на Тихоокеанската война. Корупцията е така вплетена в живота, че изтръгването й действително иска извънредни мерки. Няма друг начин за изкореняване на злото. И целта неминуемо ще оправдае средствата…

Майк вдигна ръка да задържи вниманието на присъстващите и риторично попита:

— Нима автоматически ще заклеймим тези горди мъже, които притежават способността да хипнотизират огромни маси хора и да ги привличат за своята кауза? Дали средствата, до които прибягват тези мъже — понякога груби, но ефикасни, — трябва да бъдат оправдани в името на бъдещата справедливост? Дали ние — признати лидери, елитът на обществото — трябва да стоим настрана и да гледаме как това общество се самоизяжда като побесняло куче? Или трябва да го стиснем за гърлото и да му наложим строгите, но необходими правила за оцеляване? Тези въпроси са стари колкото света. Върху тях са спорили различни поколения философи и политици, генерали и теолози… И никой не е предложил рационално решение.

Майк разтвори ръце, сякаш да обхване цялата зала. Сервитьорките пъргаво разчистваха чиниите от салатата.

— Надявам се, че харесахте императорското предястие. Докато чакаме следващото блюдо, ми се иска да попитам всеки от вас поотделно на чия страна предпочита да застане… — Извърна се към сивокосия мъж вляво от себе си и добави: — Да започнем с вас, Асада-сан…

— Спорът е ясен — кимна Асада. — Веднага след войната създадохме Либерално-демократическата партия, при това с пълно единодушие. Тя оглави държавата и допреди три години никой не й оспорваше властта. Благодарение на ЛДП и нейните правителства Япония се превърна в икономически колос… — главата му бавно се поклати. — Да, понякога управлението й беше грубо, бих казал — дори жестоко. Но всички ние си давахме сметка, че то е необходимо за доброто на Япония. Историята красноречиво доказа правотата ни. Затова смея да заявя, че целта наистина оправдава средствата!