Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Един по един останалите гости изразиха същото мнение.

Майк ги изчака да свършат и доволно кимна с глава:

— Поздравявам ви, вие наистина доказахте, че разбирате същността на величието.

— И какво от това? — вдигна глава Асада. — Тези дни принадлежат на миналото и всички го знаем… ЛДП е свалена от власт, страната се управлява от коалиции, които са толкова слаби и нестабилни, че на всеки шест месеца осъмваме с нов премиер… Мисля, че никой от присъстващите тук не може да каже какво ни предлага бъдещето, особено в условията на задълбочавалите се компромиси… Нищо, господа, абсолютно нищо. Можем само да мечтаем за отминалите дни!

— Тук грешите, приятелю! — приведе се над масата Майк, в очите му се появи фанатичен блясък. — Припомнете си разговора между двамата старци, който ви дадох за пример. Първият от тях хули историческия прогрес във всичките му форми . Следователно живее в миналото, намира утеха в него. Може би и вие мислите така. Но другият живее с бъдещето, просто защото е готов да разбере и оправдае хората, които удрят по масата и заявяват: „Бъдещето е в собствените ми ръце!“ Той мисли за това, което предстои…

Ето какво ще ви кажа, господа: и двамата старци от моя пример са обречени. И знаете ли защо? Защото им липсва чувството за настоящето, за днешния ден !

Замълча за миг, сякаш да се наслади на напрежението, което се появи над масата.

— И вие ще бъдете като тях, ако не дръзнете да направите решителния скок към бъдещето, ако не промените сегашните си представи за света и своя живот в него. Аз ви предлагам именно това — решителния скок към светлото бъдеще!

Отново разпери ръце, сякаш искаше да прегърне всички около масата. Летящата врата към кухнята отскочи на пантите си, в залата нахлуха сервитьорките, предвождани от Хонико. Гласът на Майк видимо се смекчи:

— Помислете върху това предложение, господа. Помислете сериозно. А междувременно опитайте нашето основно блюдо…

Излетяха тапите на нова батарея бутилки. Този път виното беше червено — „Петрус“, реколта 1960-а. Към него поднесоха антрето — задушено месо с тъмен цвят в отлежал оцет и кръгчета ароматен лук. За гарнитура се предлагаше неизбежният ориз по японски, смесен с крехки връхчета аспарагус.

Майк вдигна чашата си в мълчалива наздравица. Срещна за миг погледа на Хонико и отново кимна с глава. Тя бързо поведе подчинените си към кухнята.

— Помислете за масите, които робуват на медиите — промълви някак замислено той. — После помислете за себе си — интелигентни и влиятелни люде, които са високо над тълпата . — Говореше с хипнотизиращия фанатизъм на праведник, на опитен политик или баптистки проповедник. — Вие сте господарите на света!

Стремеше се да докосне тъмната, но здрава струна на самолюбието в душите им — струната, която не признава ограниченията на раса, вяра и религия; струната, която се крие в душата на всеки човек и в подходящ момент е готова да изскочи на повърхността.

— Днес културното и философското противопоставяне се считат за проява на политическа свобода, особено в страни като Съединените щати — продължи той. — В атмосферата на творческа свобода господарите на света стават по-силни, по-богати — нещо, което не би било възможно при авторитарен режим. Предразсъдъците отпадат и това също е един акт в полза на господарите. Университетите са пълни с потенциални послушници, нещо повече — на тях им се отпускат щедри стипендии с една-единствена цел — да насаждат расова и етническа омраза сред масите под прикритието на свободата на личността и словото. Една изключително благоприятна среда за господарите на света!

— Какво имам предвид под това понятие? Хора, които са предопределени да поведат масите! — Показалецът му се стрелна напред и започна да се мести по лицата на гостите: — Това сте вие, вие и вие… Асада-сан, Моримото-сан, всички останали! — Пръстът му описа светкавична окръжност: — Това сме всички ние , господа! Хората, които живеят по собствени правила, които вършат каквото пожелаят, които носят на раменете си мантията на властта така, както някога императорите са носили своите тоги! Ние виждаме бъдещето такова, каквото не може да го види тълпата. И именно това ни свързва. Няма значение дали сме японци или европейци. Защото говорим на един и същ език!

Понижи глас и с удовлетворение видя как всички се привеждат над масата, за да чуват по-добре:

— Ние имаме правото и отговорността да се възползваме от преимуществата, които ни предлага демократичното общество. — Пръстът му предупредително се вдигна. — И от това право ще се възползваме веднага, тук и сега! — Ръката му махна над масата. — Неслучайно тази вечер се храним като императори, господа. Това е само началото, един магически ритуал! — На лицето му се появи усмивка. — В джунглите на Виетнам съществува едно поверие… Първата стъпка към победата над врага е да го глътнеш целия!