Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Проблемът на мисионерите е, че не допускат възможността за несъгласие с тяхната вяра. — Главата й отново се обърна, разлюлените води на Пу Донг бяха забравени. — Предполагам, че това важи и за твоята малка групичка от хора, жадни за власт…

В този миг Зи-лин разбра, че ще се ожени за Атена.

Зи-лин получи възможност за по-подробно опознаване на японците през 1931 година, малко след окупацията на Манджурия от японската армия. Този народ беше някак близо до мислите му, особено след като се запозна с начина, по който те подбираха онези форми на китайската култура и народопсихология, които най-лесно и безболезнено можеха да интегрират в собствения си бит. Беше убеден, че този интелигентен подход заслужава по-внимателно наблюдение, освен това и Япония, подобно на собствената му родина, е била затворена за европейската култура в продължение на векове.

Но за разлика от това, което стана в Китай, Реставрацията от периода Мейджи в Япония сложи край на дълголетната изолационистична традиция. Зи-лин се увери със собствените си очи как тази „културна революция“ позволи на страната да се освободи от предразсъдъците и да протегне ръце към достиженията на XX век, които не само възприе, но и доразви със самурайско себеотрицание и дръзновение.

Бившите елитни членове на японското общество бяха изправени пред алтернативата да се приспособят към новите времена или да загинат. Онези, които успяха да се приспособят, бързо поеха към върховете на новосъздадената бюрократична машина, прозорливо отчитайки новата класа, на която трябва да се опират — класата на търговското съсловие. Реставрацията ги превърна в новите герои на Япония заедно с рязкото нарастване на търговията и богатствата им.

Зи-лин беше убеден, че китайците могат да се поучат от този процес както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Тревожеше го бързото развитие на японската икономическа инфраструктура — процес, който неизбежно щеше да доведе до милитаризация.

Отношенията между Япония и Китай продължаваха да са хладни и дори враждебни. Към тях се прибавяше и нарастващата алчност на новата търговска класа, която търсеше нови територии за своята експанзия и съвсем естествено започна да поддържа милитаристичните апетити на политиците, прикрити зад яростни патриотични лозунги.

Зи-лин разбираше, че това е една изключително опасна тенденция, тъй като корените на агресивния експанзионизъм се криеха в икономическия сектор, който отдавна беше наложил волята си над слабото правителство.

Когато Ху му разказа за серията от тайни срещи между Мао и генерал Чан в началото на 1936 година, той вече беше сигурен, че Китай отново ще стане арена на кръвопролития. Мисълта, че най-заклетите врагове в новата история на Китай са съзрели необходимостта от обединение срещу външния противник, накара кръвта да замръзне в жилите му. Единствено имперските амбиции на Япония бяха в състояние да ги обединят и те вече правеха сондажи в тази посока.

Но, както и се очакваше, преговорите бяха прекъснати без постигането на така необходимото споразумение. Гуоминданът и комунистите си останаха врагове.

От началото на века страната се разкъсваше от вътрешни междуособици. Зи-лин беше убеден, че, дори да притежаваха неговата прозорливост, сънародниците му едва ли щяха да обърнат внимание на дългосрочните перспективи пред Китай, на бъдещето на родината си.

Това беше тежка мисъл, но той беше принуден да признае пред себе си, че именно тя спомага за потушаване личната му неприязън към комунизма. Обединен Китай е първата и спасителна стъпка към бъдещето. Беше убеден, че избраният от Чан път към деспотизма е толкова погрешен, колкото и комунистическите възгледи за държавно управление. Отдавна подозираше, че руската върхушка е предала принципите на революцията и северният съсед на Китай се превръща в мрачна заплаха за страната, въпреки твърденията на Мао, че СССР е най-верният й съюзник. Не виждаше обаче друга сила за обединяването на страната, за въвеждането на ред и дисциплина както в армията, така и в обществения живот. Единствената сила, способна на това, си оставаше комунистическата партия.

Зи-лин и Атена се ожениха горе-долу по времето, когато Мао и Чан прекъснаха преговорите помежду си. Той държеше на будистка церемония, докато на Атена й беше все едно, тъй като не изповядваше никаква религия. Зи-лин изпита леко безпокойство от този факт, но то бързо се разсея и потъна в радостната еуфория, която го беше обзела.