Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

В нейните очи Зи-лин се превърна в ярък представител на източната екзотика, за която беше чела като ученичка. Той беше изключително интелигентен и известен в средите си човек. Моментално усети докосването на силния му дух, изпита възхита и страхопочитание. Винаги беше мечтала да притежава подобен дух, или поне да бъде близо до него. Но може би най-важното, което я привличаше у този човек, беше откритото му възхищение от личността й. Виждаше го да потрепва в дълбоките черни очи, това я топлеше и радваше едновременно. Влюби се в него и беше горда от факта, че е в състояние да укроти този могъщ дух.

Едва сега си позволи да признае колко се беше страхувала от дългото пътешествие. Прие го като единственото спасение и прогони страха от душата си. Получила добро и продължително образование, тя живееше с чувството, че може да се слее с всяка нация на света, че може да приеме и заживее с различни ритуали и културни традиции.

Но Китай се оказа нещо съвсем различно, нагаждането й към местната култура изведнъж й се стори невъзможно. Едва сега, потопила се в пламенния поглед на Зи-лин, тя разбра, че опасенията й са били неоснователни. В крайна сметка Китай не е онази враждебна и затворена страна, която я посрещна. Чувствата на местните хора бяха като чувствата на всички хора по света. А любовта може да разцъфне навсякъде, дори и тук…

Той каза няколко думи, тя се разсмя, пръстите й леко докоснаха ръката му. Контактът я прониза като електрически ток. Отново се разсмя, опиянена от чудесното усещане.

Разбира се, той искаше да знае повече за името й.

Тя се усмихна на въпроса му, а той се удиви на начина, по който една усмивка може да променя човешкото лице.

— Често ми задават този въпрос, господин Ши. Кръстена съм на баба си по бащина линия. Тя е била гъркиня, срещнала дядо ми в Мала Азия по време на археологически разкопки в Хисар лик, Троя…

— Страхувам се, че за пръв път чувам за Троя — поклати глава Зи-лин.

— А за Омир чували ли сте?

— Омир? — преобърна странната дума в небцето си и отново въздъхна: — Не.

— Прекрасно — отвърна със светнало лице тя. — Значи вие ще ме запознаете с историята на Китай, а аз ще ви чета Омир и ще ви предавам уроци по древната история на западната цивилизация.

„Илиадата“ не му направи кой знае какво впечатление. Изпита уважение към сложната стихотворна форма, но основната тема му се стори прекалено сходна с древната история на Китай, изпъстрена с междуособни войни.

За сметка на това хареса „Одисеята“. Изключително много му допадна изобретателността и непоколебимата решителност на Одисей в тежката борба с многобройните врагове, неизменно молеше Атена да прекрати четенето преди отговора на поредната загадка, който държеше да открие сам. Така сравняваше ума си с този на легендарния герой. От гърдите му се откъсваше дълбока въздишка на задоволство, когато слушаше за справедливото отмъщение на Одисей.

— Общо взето това е една прекрасна приказка — прошепна той в хладната есенна вечер, след като Атена най-сетне затвори дебелата книга. Беше старо и очевидно ценно издание на гръцки език, от което тя свободно му превеждаше.

Все пак мислите му се въртяха не толкова около поезията на Омир, колкото около самата Атена. Тя имаше невероятната способност да попива информацията като гъба и да не я забравя никога. Беше в състояние да повтори дословно всичко, което той й разказваше за историята на Китай, при това по всяко време на деня и нощта. Зи-лин никога не беше срещал китайка, а и китаец, с подобна неутолима страст към познанието, към загадките на човешкото поведение. Беше свикнал да общува с хора, които са тесни специалисти в своята област и нищо повече. Започна да му става ясно, че списъкът на истинските му приятели (не на деловите партньори и познатите) е прекалено къс именно защото хората не са като него. Но Атена беше като него. Нейните познания обхващаха света , нейните концепции за живота бяха наистина глобални. По странен и необясним начин тя превъплъщаваше в себе си практическата приложимост на будизма — такъв, какъвто го възприемаше той. Буда учи, че човекът е превъплъщение на всичко в природата и живее в хармония с нея. Атена беше точно такъв човек. Чувстваше се отлично в Китай, така би се чувствала и на всяко друго място по света. Защото живееше в хармония с природата.

Зи-лин беше дълбоко убеден, че най-голямата слабост на Китай е неговата изолираност. Тя произхожда от вековния ужас, който китайците изпитват към всички „гуай лох“. Вместо да осъзнаят, че могат да научат много добри и полезни неща от „чуждестранните дяволи“, жителите на огромната страна предпочитат да останат глухи и слепи за всичко, което идва извън свещената територия на Средното царство.